Резултат от малкото въпросче! :)

Много интересно се получи. Жалко, че не гласуваха много хора, но с времето се надявам да провокирам по-голям интерес :) Малко след като пусна този постинг ще пусна и новия въпрос/анкета. И така.

Резултати: Кой спътник носи името на континент?

Азия	0 (0%)
Европа	8 (88%)
Антарктида	1 (11%)
Африка	0 (0%)
Австралия	0 (0%)
Америка	0 (0%)

Бих казала, че резултата много ме радва. Все пак хората, които са посетили блога ми явно разбират малко или много от астрономия :) Което само може да ме прави много доволна!

Та верният отговор наистина е Европа. Европа е четвъртия по големина естествен спътник на Юпитер. Тя не е много голяма, имайки в предвид и големия си собственик. Открита е от Галилео Галилей и Симон Мариус на 7 януари 1610г, но до средата на 20ти век е носела името Юпитер 2... или спътника на Юпитер.

Макар очевидната прилика на името на спътника с континента, името му не идва от там. Европа идва от една от любовниците на древногръцкия бог Зевс и е предложено от Мариус.


Кое е интересното при Европа?

Гледайки спътника, той малко напомня Венера, но няма нищо общо. Съставен е изключително и почти само от силикатни скали. Повърхността му е сравнително ниска. Има само три вулкана и височината на хълмовете на спътника много рядко надвишава 300 метра. Спътника е сравнително млад, на около 30млн. години.
На Европа е много студено, което прави леда по повърхността много твърд. Счита се, че ледната обвивка е около 100км и от долу е възможно да има течен, дори и солен, океан. За жалост все още нямаме толкова добри уреди, с които да отидем и да пробием този лед, за да проверим. Ядрото на Европа най-вероятно е малко и метално.

Най-голямата забележимост на повърхността са тъмните линейни черти, простиращи се по цялата дължина на спътника. За тези черти се счита, че са пукнатини в ледената кора, която плава върху течния океан намиращ се отдолу. При наблюдения от апарата Галилео беше установено, че замръзналите плочи от лед се преместват една спрямо друга по дължината на пукнатитните. Типичната пукнатина е около 20 km широка и е набраздена надлъжно и в центъра ѝ се намира по-лек материал за който се счита, че е криовулканични изригвания на вода.


Атмосферата на Европа е тънка, но пък съставена от кислород. Кислорода се образува не от биологична активност, а от разграждането на водните молекули.

Това, което провокира много учени, фантасти и автори е точно водата. Няма друг обект от Слънчевата система, който да има такова голямо наличие на вода.

На скоро бяха открити и микроорганизми в Антарктида (от където и мисля се е получил единия глас горе в резултатите), които са много нетипични за Земята. Те не дишат кислород, както всяко земно същество. Те живеят чрез така нареченото "желязно дишане" или "сулфатно дишане". Не се възползват от сероводородни съединения, а ги използват само за катализатори. Те превръщат желязо в енаргия и така оцеляват!

Открити са 400м под леда на Антарктида и тяхното местообитание изключително много напомня условията на Европа. Дали ако почоплим малко под дебелата кора на спътника на Юпитер няма да намерим ако не развити организми, то поне подобни микроорганизми ? Напълно е възможно.

Ако под дебелия слой лед има течен океан, то то е напълно възможно той да е солен. Пример за това са някои от езерата на Земята, където водата не замръзва дори и под дебел слой лед и при -10 градуса по Целзий именно заради факта, че са солени.

Но как биха фотосинтезирали или просто оцелявали такива микроорганизми в дълбокия мрак?
При отсъствието на слънчева светлина, необходима за фотосинтеза, както и на каквито и да е хранителни вещества от средата на обитание, организмите биха си доставяли необходимата енергия като възстановяват разтворените сулфати до сулфити, а после ги окисляват с железни йони. Този метаболитен цикъл е уникален и няма аналог в други земни екосистеми освен скоро откритата в Антарктида.

Но тези микроорганизми съвсем не са единствените на нашата планета, оцеляващи при крайно неблагоприятни и на пръв поглед невъзможни условия. Миналия месец бе съобщено, че на върха на високия на 6000м. вулкан Сокомпа, на границата между Аржентина и Чили, е намерена екосистема, непозната досега на учените. Условията на върха на спящия Сокомпа са сходни с тези на повърхността на планетата Марс...

Ако и сега Марс не е станал вече много интересен за вас, просто не знам... прочетете предния ми постинг за тази също толкова уникална планета.


Весел ден и не преставайте да мечтаете и да развивате въображението и сетивата си!

Има ли извънземни? (резултат от анкетата)

И както очаквах, да , повечето хора смятат, че те съществуват.
Резултати:

да, има	13 (54%)
не, това са глупости	0 (0%)
може би, не знам	9 (37%)
би ми се искало	2 (8%)

Никой от хората, които гласуваха не мисли, че това са глупости. Хм, това ме кара да се замисля две неща...
Първо, дали хората, посетили сайта умишлено са търсели нещо необичайно (нали това е целта на сайта) и съответно тайнствено, почти мистично... тоест те са хора, които по една или друга причина вярват в други същества, независимо дали са извънземни или не... може би анкетата е някак предвидима... въпреки това има и втори тип хора. Те са тези, които не са много сигурни (9) и тези, които биха искали (2). Тези хора искат да има нещо. Според мен тези хора искат повече вълнуващи неща в живота си и са попаднали тук. За тях имам да кажа едно нещо - тук ще има вълнуващи неща. Така, че не спирайте да мечтаете и да развивате своето въображение.

А за извънземните....

НЛО...

Спорна и дълга тема. Дали има извънземни? Според мен да. Не може да има толкова огромна вселена и баш тук да е единственото място, на което има живот. Невъзможно е това. Може би не са като нас. Може да не са развити до степен на вид мислене. Може да са и много по-развити от нас. Но какво всъщност разбираме ние от "развит". Огледайте се. Човека до вас, в автобуса, от другата страна на улицата, вашата половинка, роднините. Не вярвам всички тези хора да ви се струват еднакво "развити". Едни мислят по един начин, други по съвсем различен. Има много пропаднали, деградирали, хора. Общо взето в днешното общество имаме криво разбиране за това какво е да си развит. Цивилизацията унищожава развиването на човека, като човек.
Извънземни. Хора от друга планета. Същества. Да, според мен има. И искам да ги видя. Да имаме възможността да отидем там и да ги видим. И да има нещо/някой, който да каже: "Ето ги извънземните!". Но отправено към нас. И така ние да се превърнем в това, което търсим. Чуждоземци. А дали ние сме от тук. Замисляли ли сте се. Ами ако ние не сме земляни, а просто същества, които са се пригудили на тази планета. Може би ние сме извънземни. Дали сме от Марс... може би, но може би не. Вярвам, че там има някой. Не знам какъв е, но със сигурност има някой...

Марс - богът планета

След около 7 часа изтича времето за гласуване в анкетата на блога. Ако все още не сте го направили - сега е времето да хванете последния влак ;)

Малко като пред резултатно бих искала днес да си говорим за Марс... не богът, а планетата. Макар, че ще стане дума и за двете :)

И така. Много от нас гледат нощното небе и виждат милиони малки светлинки. Всъщност тези милиони са много, много повече, но толкова горе-долу виждаме с просто око. На скоро се разхождах пред НДК в София и видях двама души застанали с два големи телескопа. Нагласени да се гледа Луната (беше пълнолуние) и Сатурн. За лев, два (не знам, не ги питах) поглеждаш през една тръба и се докосваш до звездите... или в случая до планета и спътник :)

Тогава се замислих за Хабъл и тези огромни телескопи, с които гледаме планетите и далечните галактики. Колко много материал! Невъзможно е да сме единствени... но по тази тема след като мине крайният срок на анкетата :)

Та Марс...
римски бог, бог на войната, син на Юпитер и Юнона. За Вавлилонците Марс е планета на бог Нергал. За Египтяните - звезда на Мизис и бог на всевиждащите лъвове. Древните гърци имали бог на войната - Арес. До ден днешен името на Марс се свързва именно с него, защото Марс е римското наименование на бог Арес.


Марс е наблюдаван за пръв път от Галилей. Той е правил не много големи проучвания, но е започнал... След него велики учени са отправяли поглед към червената планета, но малко след средата на XIX век започваме наистина да разбираме Марс. През 1867 един френски учен, на име Жансен, доказва нещо изключително важно и несравнимо за никоя друга планета по това време. Открил е наличие на водни пари в атмосферата на Марс. Десет години по-късно американски учен открива двата спътника - Фобос (Страх) и Деймос (Ужас). И така до началото на XX век се събира доста голяма информация за Марс, включително и не много детайлна карта на повърхността му. След 60-те години на ХХ век започват и изследванията с, така наречените КА или Космически Апарати. Благодарение именно на тях, Maрс е една от най-проучените планети в Слънчевата система.


Гледайки бавното развитие на изследванията едва ли бихме си помислили, че по наше време ще се направят кой знае какви открития. Напротив. Точно в момента света се е активизирал. Откритията се правят буквално всеки месец... Защо и да не изучим много повече съседа си.

Но какво всъщност ни провокира да гледаме на Марс с толкова голямо любопитство. Ето Венера - с нейната смъртоносна атмосфера и лавообразна повърхност... или Европа - спътникът на Юпитер, който е покрит с лед, чийто височина не достига повече от 200метра, а от вътре се предполага, че е кух и пълен с течна вода...
И все пак всички гледаме към Марс. Този загадъчен, червен съсед. През 2003 година се доказва, че има метан, макар и на отделни облаци, на повърхността на планетата. От какво ли е? Може да е отделен от вулканични действия (тогава ще търсим сяра или други подобни, сочещи вулканизъм) или има биологични дейности (тогава ще търсим етан) . В атмосферата има азот и въглероден доксид (почти 95% от атмосферата), как то следи от вода и кислород (!).
Повърхността на Марс сочи минали вулканични активности, което ако е вярно доказва, че планетата може би е била подобна на Земята... а може и това да е бъдещето на Земята?
Една от интересните неща, намерени на повърхността на Марс са хематитите. Това са малки сферични образувания, които се предполага, че са се сформирали на дъното на древни океани... Намерени са в областта, наречена Меридианната равнина, която все повече се вярва, че е била древен воден басейн. Откриват се различни видове метали и минерали, които могат да се формират само в течна вода - следователно за известно време на Марс е можело да възникне сходен на Земята живот.


Първата успешна мисия на Марс е на Маринър 4, изстрелян 1964г. Въпреки, че руските Марс 3 и Марс 4 са първите успешно кацнали сонди на повърхността, изстреляни 1971г и загубили връзка със Земята секунди след приземяването. Юни 2006г. се открива, че на МАрс има северно сияние... Последния реализиран проект за КА е на Финикс. Неговата мисията е ръководена от Луната и Планетна Лаборатория към Аризонския университет под опеката на Лабораторията за реактивно задвижване на НАСА. Програмата е сътрудничество на университети от САЩ, Канада, Швейцария, Дания, Германия и Великобритания, както и на НАСА, ККА (Канадска Космическа Агенция), ФМИ (Финландски Метерологичен Институт), Космичесни системи Локхийд Мартин и други авио-космически компании. Той изучава почвата на планетата. Изтрелян е на 7 август 2007г. и се е приземил успешно в Северния полярен регион на 25 Май 2008г.
Замислена е руско-китайската сонда Фобос-грунт за 2009г....

Общото мнение е, че до 2037г. ще има човек на Марс... ако света не свърши 2012г. ще видим дали ще стане ;)

Съществуват доказателства, че в миналото Марс е бил значително по-подходящ за развитието на живот, отколкото в наши дни. Но отговор на въпроса, дали Марс е бил обитаван от организми и дали е обитаван сега, все още няма. Спускаемите модули Викинг провеждат изследвания с цел откриването на биологични процеси, но резултатите не са категорични...

И все пак като се сетите за извънземни и първата мисъл е за зелените човечета, или за марсианците. Провокират ни... дали наистина е имало марсианци, макар и може би на много по-нисш етап от колкото във филмите... дали има организми, микроорганизми... предстои да научим след време... а може би марсианци все пак има.. и това сме ние... просто в миналото сме сменили планетата, защото старата не е можела да ни приютява вече... фантастика или не ? Според вас какво е ?

Какво бихте казали за откритите на скоро лице на Марс и пирамидите ? Интересно нали... за мен има обяснение. Лицето се вижда само под определен ъгъл, иначе е просто планина... а дали наистина е "просто планина" или е много, много древна останка, почти загубена във времето... а пирамидите... случайно образували се заострени хълмове ? Е, тук вече ме загубихте. Възможно ли е наистина да има нещо неразгадано от миналото на тази планета.

Богът на войната все още мълчи. Но скоро. Скоро и той ще проговори...

Особено показателен е броят на приключилите с провал полети до Марс. От 32 завършени до този момент опита 9 апарата претърпяват аварии при изстрелването и достигането на околоземна орбита, 2 пропадат по трасето Земя-Марс, 12 не улучват планетата, изгарят в нейната атмосфера или се разбиват при кацането и едва 9 се справят с възложената им изследователска програма. Големият брой пропуски при влизането в орбита и при кацането може да се обясни тъкмо в провокираното от моделируемата посредством мисловна енергия или напреднали технологии реалност разминаване между очаквано и фактическо положение, между предоставени от заблудената телеметрия данни и действителните контури, прикрити от “маскировъчни” холографски параметри.

Червената планета ни изправя пред енигматична бариера от оптически илюзии, игра на светлини и сенки и тревожни предчувствия за манипулирана реалност и чуждо присъствие, което не само осуетява опитите ни да завладеем един непознат свят, но и всява паника в духа на Уелсовата “Война на световете” със своята агресивна непознаваемост. Но в търсене на синтез между теорията на относителността и квантовата механика учените се стремят и навлизат все по-дълбоко в тайните на материята и енергията. Въоръжени с познание, ще получим шанс да прескочим еволюционната бездна между нас и прастарите цивилизации и сили, за да разбулим без страх и омраза скритото лице на Марс и прозрем истината за самите себе си.

Как се "изгаря" модел ?

Спомняте ли си за Франсиско де Гоя ?

Франсиско Хосе де Гоя и Лусиентес (на испански: Francisco José de Goya y Lucientes) (30 март 1746 – 16 април 1828) е испански художник. Бил е дворцов художник на Испанската корона. Смята се едновременно за последния от старите майстори и първия от модерните.

Гоя рисувал испанското кралско семейство, включително Карлос IV Испански и Фердинанд VII. Две от най-известните му картини са Голата Маха (La Maja desnuda) и Облечената Маха (La Maja vestida).

Кое всъщност е най-загадъчното при този художник... три години след като нарисува Херцогиня Алба, тя умира. Славела се е с отлично здраве, а малко след като са завършени портретите започва да чувства неразположение. Разболява се и умира. Същата съдба сполетява любимите хора и на други художници, малко след като са били нарисувани.
Тази участ сполетява велики художници като Рембранд, чиято съпруга умира на едва 30 годишна възраст. Той е имал четири деца, които също е рисувал. Три от тях умират още като бебета, а четвъртото умира на 24 години.

Много хора не искат да позират. Смята се, че художникът навлиза в биополето на човека отсреща. Макар да не е доказана никаква връзка между двойникът на платното и позиращия е факт, че такава участ продължава да преследва художниците.
Портретът е биоенергоинформационният фантом на човека.
Даден художник може да влияе на полето на позиращия.
Случаят с вицепрезидентът на Руската художествена академия, Едуард Бодрицки, също е доста интересен. Той рисува двоен портрет на Владимир Висоцки и на Александър Пушкин, две седмици преди смърта на Висоцки. Интересното е, че слага дрехите на умрелия класик върху Висоцки, а Пушкин е изобразен с джинси и лицето му е леко размазано... според художникът и негови колеги, по този начин е предал енергетиката на умрелия Пушкин върху Висоцки и така е ускорил неговия край. Същия художник рисува руски банкер, в отлично здраве, празнуващ 50-годишнината си. Два месеца след това той умира... съвпадение ?

Рисувайки лицето, художниците, без да разберът, могат да видят признаци на сериозна болест и дори да предвидят деня на смъртта на модела си. Какъв е извода ? Към позирането трябва да се отнасяме внимателно. Колкото до професионалните модели, то, съдейки по всичко, те просто не допускат художника в душата си. :)

За да не откажа много хора да застават пред майстора с четката, ще споделя, че преди две години самата аз се престраших да ми бъде направен портрет... макар и само черно-бял и само на лицето.
Случвало се е и всъщност даден художник да предава положителни енергии, вместо да "изгаря" модела си.
Такъв е случая с 18-годишната Елена Дяконова. В началото на XX век, тя била болна от туберколоза. По това време лекарите не са можели да направят много за нея. Тя се запознава с млад поет, който я рисува непрестанно. Малко след това болестта й започва да се разнася. След това се запознава с друг художник - сюрреалист. Той също рисува почти постоянно момичето. Момичето започнало да се оправя, за голямото учудване на лекарите, които смятали, че тя отдавна е трябвало да умре. На 40 годишна възраст се омъжва за Салвадор Дали, който я рисува почти всеки ден, като млада, без бръчки и посивели коси. Елена доживява до 80 годишна възраст.

В своите изследвания учените открили, че се случвало модели да повишават биопотенциалите на мозъка си по време на позиране. Възможно е някои от художниците да отдават енергията си на модела, смятат експертите.

И все пак, на изложбите отиват много хора, ходят и в ателиетата на майсторите. А всеки талант има много недоброжелатели. Върху кого се пренася цялата злоба? Разбира се, върху портретите на тези, в които художникът влага цялата си любов. И колкото е по-талантлив портретът, толкова е по-раним оригиналът...

Облечената Маха

Голата Маха

Самарянците

Започваме с една не много известна цивилизация. Те са хора, интелектуално много напреднали, живели между 2900-1800 години преди Христа в Месопотамия, което от гръцки означава "между две реки".
Те били изключително развита цивилизация с напълно изграден начин на живот. Обработвали са земята и различни материали. Строяли са градове и са създали може би една от първите форми на управление - монархията.
Самите имена на тези градове говорят за едно далечно и мъгляво минало: Ур, Лагаш, Ериду.
По това време водата и по-редките ресурси били ценни и те постоянно водели войни за тях, не само с другите хора, но и сами със себе си. В резултат по-малките градове са били поглъщани от по-големи и могъщи. В един момент, Самарянците е трябвало да започнат война с Акадините, които мигрирали от Арабския полуостров.
Акадините били семити, тоест говорели семитски - език близък до Хебреу и Арабски.
Борбата била много ожесточена, но в крайна сметка Самарянците паднали под контрола на Акадинската цивилизация, която се установила с център Акад, един величествен град, който по-късно се превръща във Вавилон.
Самарянците, обаче, през 2125 пр.Хр. в град Ур възстават срещу Акадините и успяват да се освободят. Интересното е, че през няколкото години, през които са били под робство те запазват културата си непокътната. Това е в резултат на приемането на тяхния вид цивилизация от страна на Акадините.
Въпреки успеха на Самарянците съдбата се оказва неблагосклонна към тях и половин век по-късно, нова вълна Семитска миграция напълно заличава народа на Самарянците.
Но живота всъщност е една игра :)
Самарянците изчезват като народ, но остават като култура. Техния велик експеримент - цивилизацията, ги обезсмъртява. Семитите, които ги унищожават всъщност приемат техния начин на живот и в един или друг смисъл се превръщат в техни последователи...
Те взимат начина на управление, икономиката, начина на живот, писмеността, религията, законите, дори разказите за хората, някога живели по тези места...


Малко повече за самата им култура:

Начина на управление бил монархията. градовете, или по-скоро областите, са били разделени на вдин вид щати, всеки, от който се управлява от крал. Той ръководи всичко в областта си. От търговия, през военните до религиозните церемонии.
Високата степен на развитие дава възможност за развиване на писменост. Открити са огромно количество каменни плочки с тяхната писменост, която всъшност е картинна. С времето са започнали да "пишат" с клинообразни резки, които се получават при прегъването на тръстика в мокра глина, като местели края й по-близо или по-далеч от ръката си. Така са създали форма на писане (която е много устойчива на времето и влагата), която се е запазила много по-дълго от която и да е друга форма на писане (може би ако не се смята китайската писменост, която в превод означава "клинообразно оформена").
Вярата им не е била само в един върховен Бог. Те са изповядвали политеизъм, тоест, вярвали са в много богове. Те били група създатели и всеки управлява някаква природна сила. Някои от тях символизирали и слънцето. За тях тези богове приличали на хората, страдали от същите неща, изпитвали същите чувства, като любов, омраза, пошлост, съжаление... Според тях боговете изпитвали най-голямо съжаление за това, че създали човешкия живот. Огорчени те изпратили потоп, който да унищожи живота на Земята. Въпреки това имало един човек, който построил лодка, с която се спасил, заедно с други представители на животинския свят... звучи познато, нали... въпреки, че това знаем от Семитския народ, то може да се каже, че тази история не е плод на тяхната култура, а именно на Самарянската. Все пак най-вълнуващото е, че според книгата Битие (за произхода), първоизточниците на Хебреуската раса, патриарха Ейбрахам е дошъл именно от град, наречен Ур...
Относно науката и математиката... те са били напреднали доста. Знаели са да обработват земя и как да имат по-големи количества производство. Разбирали са значението на времето и са имали 12 месечна (лунарни месеци) година, като на всеки три добавяли по един допълнителен месец, тъй като 12 лунарни месеца образуват малко по-малка година от слънчевата (соларни) година. Поради изучаването на времето са създали и първият вид зодиак, използван за измерване на годишното време. Математически те са се развили изключително много. Търговията им е наложила да събират, разделят, делят, умножават и още интересни операции... Те толкова много се престрастили към изучаването, че започнали да развиват един от интересните клонове на математиката - абстрактната математика.
Законите. Във Вавилон е бил създаден Кодът Хамураби. Който в основни линии копира законите на самаряните. Този код като цяло представлява определяне на наказания на принципа око за око, зъб за зъб, живот за живот. Интересното е, че за да се проведе "делото" жертвата трябва сама да заведе подсъдимия в съда. Там жури помага в спора, отсъжда решение и по някога изпълнява и присъдата. В повечето случаи обаче, жертвата или някой от семейството трябвало да извърши присъдата. С течение на времето се създава и класовото разделение... така не всеки бива осъждан еднакво пред закона... Ако се нарани по-висшестоящ или свещенник се наказвало много по-строго, от колкото ако нараниш роб или беден човек. Въпреки, че звучи дескриминиращо, законите всъщност не са така. Ако роб или беден наруши закона, то той се наказва много по-леко, от колкото ако го е нарушил висшестоящ или религиозен човек.
Така законите всъщност се балансират и служат за основа на Вавилонското, Асирийското и Хебреуското право.


Интересни артефакти:

Интересното е, че Самарянците имат много странно изглеждащи статуетки... и истории...
Те съставили списък на всички владетели на Земята, започвайки предо около 400 хил. години. Според тях всички тези "крале" били полубогове или безсмъртни. Те ги наричали Нифилими, Елохими и Анунаки - "Тези, които дошли от небето на Земята".
В Самарянската митология това са били група богове, които дошли на Земята и създали човешката раса. Според тях тези богове дошли от Нибиру (Nibiru) - планетата на пресичането ("Planet of the crossing"). Асирийците и Вавилонците я наричали Мардук (Marduk). Според тях една година на Нибиру е 3 600 земини години. За Анунаките един живот е около 120 техни години, което се равнява на около 432 хил. земни години. Според техния списък на кралете са минали 120 техни години от както са дошли на Земята до потопа...


Ето и няколко от артефактите:

Първата снимка най-отгоре е странна на вид. Защо им е трябвало да представят своите богове с крила и с големи, почти като на бухъл, очи...

Интересен факт е, че въпросните богове, са били гиганти.

Имали са странен външен вид... някак гущероподобен...

Очите им са били големи спрямо целия овал на лицето.

Това е първият ми постинг тук

Дано да ми хареса да се подвизавам в този блог ;)

Скоро ще почна по-често да публикувам :)

Весело !