Атлантида

И така. Вече имаме резултати от гласуването на тема Атлантида. Тази наистина загадъчна цивилизация на атлантидите ни вълнува от много време. Правени са филми по темата. Учени са се изказвали и пишели дисертации... Всичко тов опира до едно нещо. Никой не може да каже със сигурност дали ги е имало. Къде са били и какво са правили... Ето обаче какво смятат читателите ми, 10 на брой:

да	5 (50%)
не	0 (0%)
може би	4 (40%)
друго	1 (10%)

Тоест, от всички тях, никой не предполага, че не са съществували. Около половината се съмняват, но никой не е категорично против. Нека да погледнем тогава в научните разкрития... а после може и в мистиката... за Атлантида!

На картата стрелката сочи север
(Египтяните смятали, че юг,
а не север се намира отгоре.).
Надписа в ъгъла на картата в превод
от латински означавва:
Атлантида, сега е под водата,
според вярванията на египтяните
и описанието на Платон.

Атлантида е мистично място - по описания е остров. На него цивилизацията е процъфтявала. Имало е много развита наука, медицина, архитектура и други. Говори се, че атлантидите са били невероятни и ни провокират от много много години, да ги открием... или поне това, което е останало от тях.


Атлантида се счита за изгубена. Никой не знае точното местонахождение на острова.
Първи за него пише Платон, който смята, че Атлантида е била унищожена от природно бедствие около 9000 години преди неговата епоха (роден ок. 427г. пр.н.е.). Но повечето съвременни учени смятат, че той просто е измислил тази цивилизация. Дори и местонахождението й е изключително спорно. Предполагало се е, че се намира на най-различни точки от планетата. Това включва Южния полюс, о-в Тера, Атлантическия океан, Южна Америка, Индийския океан, Средиземно море... дори има теории, че това е действително съществувала империя, но наречена по друг начин - пр. Троя. Е. Цангер открива много прилики между Атлантида и Троя, но... и това не е достатъчно доказателство.

Нека разгледаме разсъжденията на Платон. Разказа му за Атлантида идва от Солон - атински законодател и философ, видял в Саис (някогашна столица на Египет) колона с разказ за Атлантида. Солон бил приятел на дядото на Платон. Превода на Солон обаче може да не е верен. Той може да е объркал смятането на годините, тъй като египтяните са имали още два календара (освен 365-годишния) - празнични и ръководени от Луната. Така, че по тях потъването на Атлантида вместо на 9000г. минава на 1 207г. пр.Хр.

Според тях островът е бил 600км. на 400км.

Атлантите биват описани като хора със светла кожа, синеоки. Няма данни за продължителността на живота им. Според Платон, били миролюбив и честен народ. Трудели се много и имали блестящ ум.

Кантор, ученик на Платон, също твърди, че е виждал колоните в Египет, където са описани Атлантида и населението й. Много от съвременните учени продължават обаче да не вярват на това. Както и на внезапното й изчезване. Въпреки това едно от научните обяснения, с които се обяснява краят на една такава напреднала цивилизация, според стях, е потоп.

Всички евреи и християни израстват с библейската история за Ной и неговия ковчег. Оказва се, че историята е почерпена от по-ранни източници. Такъв мит е разпространен из народите по целия свят. Легенди за Ной, но наричан с различни имена, се среща още във фолклора на Сирия, Гърция, Индия, племена от Северна и Южна Америка, сред масаите в Африка, хотентотите, малайците,самоанците, бирманците, камбоджанците, моарите в Нова Зеландия, дяките в Борнео и в Китай. Категоризирани като митология, тези изкривени интерпретации на спомен за действително събитие, датирано приблизително по времето, когато Платон твърди, че Атлантида е изчезнала. Тази колективна памет кара някои учени да мислят, че този потоп е сложил краят на континента...

В началото на тази година, след като Google пускат Google Ocean се прави случайно разкритие. Потребител на Google Ocean е забелязал мрежа от улици на океанското дъно. Тя се намира на едно от местата, където най-вероятно се е намирала Атлантида – на дъното на Атлантическия океан, на около 1000 км от северозападния бряг на Африка, близо до Канарските острови. Координатите на мястото са: 31 15'15.53N 24 15'30.53W. Дали наистина е имало нещо там и дали става дума за Атлантида или просто потънал град/местност ?



Отделно.
Кои са били тези Атлантиди и дали не са един вид връзка. Звеното, свързващо няколко различни по местоположение цивилизации? Има много сходства между различните култури. Атлантолозите обръщат внимание на това, че вЕгипет и Мексико се строят пирамиди, правят се каменни саркофази, мъртвите се мумифицират, използва се йероглифно писмо. И в Египет и в Мексико има култ към слънцето, сходна система в изчисляване на времето и доста развита астрономия. Някои атлантолози приемат, че ацтеките, инките, маите и египтяните са били ученици на атлантите, които са долетяли (или доплували) по техните земи след катастрофа (Озирис в Египет и Кетцалкоатъл в Америка).

изображение на Атлантида

И като за край.
Все пак вярвате ли, че един ден ще открием древно място, потопено под океана, което се е наричало Атлантида? Дали ще е хубаво това или ще ни донесе повече беди, от колкото ползи. Наистина ли искаме едно такова богатство от научни факти и данни, да попадне в ръцете на търсещите го - а именно военни. Защото да не би да си помислихте, че учените имат достатъчно пари сами да се финансират в името на благото на човечеството. Зад всички тях стоят фирми, държави, учреждения, някои от които са с не много идеална представа за бъдещето на едни уникални технологии...

Та стигаме до въпроса (леко перефразиран): да я открием или да не я открием ?



ПП. Гласувайте на анкетата горе в дясно. Благодаря! :)

Има ли задгробен живот?

След приключилата анкета останах доста доволна. Гласуването по едно време малко се закучи и почти свички резултати бяха равни, но днес имаме "победител".

да	12 (50%)
не	4 (16%)
може би	6 (25%)
друго	2 (8%)

Гласували: 24

И така с радост искам да заявя, че много хора споделят и моето мнение. Задгробния живот е много тънък момент. Място където се преплитат едновременно желания, мисли, религия... Много бих искала да разбера тези двама души, които са избрали последния вариант, какво искат да кажат всъщност. Ако може да оставят коментар...
Та за хората задгробния живот е едно продължение на реалността. Но ако го има наистина, то тогава и той е един вид реалност. Разликата е, че никога не можем да се върнем от него... или дали е така? Дали всъщност задгробния живот не се преплита с прераждането. Ако една душа е вечна, то тя се преражда. Ако има задгробен живот, то тази душа, попаднала там, няма да се прероди. Значи ли това, че задгробния живот се явява един вид спирка между двете .. чистилище ? Можем наистина само да предполагаме, защото за разлика от много други неща, това не може да бъде изучено... поне за сега. Не за друго, но за да отидеш там, тряба да си умрял, а това не е вариант за учените :) а и за всички.

А няма никой, който да си спомня за това място.



Или дали е така ?
Новороденото е най-близкия контакт с времето, когато душата на човек не е в тялото му. Ако то можеше да говори е възможно да ни разкаже за тогава. Проблема е, че то забравя много бързо след раждането своя предишен живот. Това значи ли, че въздухът, защото това е катализатора на детето да заживее, убива спомените? Защо забравяме? Кое ни кара да забравяме... Всички са се заели да изследват какво ли не и къде ли не.. но често се забравя простичкото нещо, което е постоянно около нас... ако няма въздух - няма живот. Въздухът често ни представя интересни картини. Движението на пушък е почти магическо...

Дали наистина се вижда бяла светлина, в края на тунела или това е поредната пропаганда от страна на филмите.. на Холивуд. Дори и да съществува едва ли ви чакат фанфари и други... най-много да ви заведът в една стая (чакалня) и да ви разпределят в различни стаи от някакъв хотел... докато не ви изгонят да се родите отново... Случващото се, особено в днешния свят, е толкова сиво и еднообразно, така, че съжалявам, но защо и тогава да не е така... всяко нещо е както човек си го представя. Ако искате да има фанфари, крилца и ореолче... вярвайте го! Вярата и мечтите са нещата, които никой няма да може да ви отнеме. Така, че мечтайте... а знаете ли, може да греша и да има и бели гълъби даже ;)

Макар и да не са твърди доказателства, все пак има хора, които свидетелстват за съществуването на такъв живот. Това са ясновидците и екстрасенсите, но най-вече един стар народ. Да, говоря за Египет.

За древните египтяни задгробния живот е широко разпространена идея. Те вярват в него, както и в прераждането. Строяли са пирамиди и са оставяли нужни вещи за задгробния живот, както и инструкции какво ще се случи с душата по пътя й към царството на смъртта. Египтяните са смятали, че за да може да тръгне душата по пътя към това продължение, то трябва физическото тяло да бъде бласамирано. Това е един особен и много сложен и бавен процес. Той е продължавал около 70 дни. Най-напред чрез остър инструмент през носа бил изваждан главният мозък. След това през разрез на корема били изваждани всички вътрешни органи, освен сърцето. Разрезът бил запушван с ленено платно, и тялото било потапяно за около 40 дни в разтвор на вар, за да се изсуши - мумифицира. След това то било увивано с ленени превръзки.

Върху лицето била поставяна маска, представляваща реалистичен портрет на починалия. Балсамирането, като процес за запазване на тялото и на Ка и Ба душите е измислено в Древен Египет по време на четвъртата фараонска династия. Жреците на Анубис ръководят процеса под зоркия поглед на самото божество. Всички меки тъкани, мозъка и по-голямата част от вътрешните органи се изваждат. Кухините се почистват и цялото тяло се покрива с натриев карбонат. Червата, дробовете, черния дроб и стомаха се запазват отделно, закриляни от четирите сина на бог Хор: Дуамутеф (стомах), Кебсенуеф (черва), Хапи (бели дробове), и Имсети (черен дроб). После тялото се намазва отвън и отвътре със смола, за да се консервира, след което се опакова в ленени бинтове.

Душата Ка може да се върне в тялото само ако то е добре запазено. Повреденото тяло не може да бъде разпознато от душата и това намалява възможността за вечен живот. Страха от това кара египтяните да полагат особено внимание и старание при процеса на мумифициране и самото погребение. Тази 'втора смърт' може да се използва, за да се отмъсти на някого след смъртта му, като се унищожи мумията му.

Мумифицирани са и много животни, за които често се смята, че са били домашни любимци. Други египтолози твърдят, че това са божествени превъплащения.

А дали наистина Египетските фараони живеят вечно... Дали Амон-Ра е все още горе и ни наблюдава...

Подобни вярвания съществуват и при други народи.

Индианците мая киче полагат мъртавците по гръб, за да може душата им да излезе безпрепятствено през устата и бог да я изтегли в отвъдния свят. Подобно на божествената същност, душата е изобразявана като лента или въже. За канадските индианци наскапи душата е пламъче, сянка или искра, което излиза през устата. За делалуерите душата се намира в сърцето и я назовават изображение и видим феномен, който няма телесна материя.

Има теории, че душата тежи 21 грама, понеже хора са претегляни преди и след смъртта си и при второто претегляне са тежали 21 грама по-малко.

Освен всички тези вярвания имаме Клеопатра, която се смята, че е искала да преживее смъртта и е пиела алхимичен коктейл... за жалост тя - единствения човек, който може би е пиел правилното нещо, се е самоубил малко след началото на терапията. Има случай и на китайски император и неговия придворен алхимик, който приготвял в течение на една година „еликсир на безсмъртието.“ Месец след приемането му императорът се споминава...

Дали рецептата го е убила или наистина е станал безсмъртен, преминавайки в задгробния живот...

Но да оставим на страна мистиката.

Нека погледнем по-научни теми. Например клиничната смърт. Наред с всички близки срещи със смъртта, това е момента, в който човек или душата му, се опитва да премине нататък... В този момент човекът се докосва до "продължението". Има хора, които са се събуждали от клинична смърт и разказват удивителни неща... Най-основнит неща са:

• чувство, че човека е извън физическото си тялото
• понякога възприемайки го от външна гледна точка
• чувство на преминаване през тъмнина или тунел
• силни емоции
• повишени възприятия
• изживяване на велика светлина или тъмнина
• навлизане в духовната среда, което може да включва ясни запомнящи се пейзажи
• среща с починали хора, духовни същества и/или религиозни личности
• знание за същността на вселената
• преглед на живота
• чувство на единство и взаимовръзка
• граница, от която няма връщане
• чувство, че има знание за бъдещето
• съвети относно целта на живота

• Никои две преживявания близки до смъртта не са еднакви и нито една характеристика не се намира във всяко преживяване, близко до смъртта.

• Най-честия доклад за такова преживяване включва силно чувство на мир, радост и обич, често среща със безусловно обичаща светлина.

• Мъчителни преживявания понякога са докладвани, включващи същите елементи, но със противоположните емоционални състояния - огромен страх, изолация, не съществуване, объркване, мъка и вина.

Интересно, нали? А дали това не са ли халюцинация?
Не. Халюцинациите са нелогични, краткотрайни, странни и/или изопачени, докато повечето преживявания са логични, системни, ясни и разбираеми. Хората обикновено забравят техните халюцинации, докато тези преживявания остават живи за десетилетия. Освен това те често водят до дълбоки и трайни промени на личността, отношенията, вярите и ценностите, докато това никога не се наблюдава при халюцинациите. Хората обикновено гледат на халюцинациите като нереални, фантазии, докато хората често описват техните преживявания като "по-реални от реалното". Отделно хора, които са имали и халюцинации и такива преживявания казват, че те са доста различни неща.

Но дали можем да им вярваме ?
Възкръсването от света на мъртвите е хилядолетна мечта на човечеството. Иисус възкресил Лазар и сам възкръснал. Орфей получил разрешение да отведе любимата си жена Евридика от Царството на мъртвите. Виктор Франкенщайн съживил чудовище, създадено от части от телата на покойници. Всичко това казва, че душата през това време е била някъде!



В продължение на много векове хората са наблюдавали случаи на завръщане към живота на този, който току-що е умрял.

Подобни усещания при клинична смърт понякога изпитват и деца, които са твърде млади, за да имат предварително формирани представи за задгробния живот. Професор Брус Грейсън от Медицинския център при Вирджинския университет и група учени под ръководството на Пим ван Помел от холандската болница Рейнстат провели редица статистически изследвания на стотици пациенти, преживели клинична смърт. Изяснило се, че „околосмъртните впечатления" не са свързани с религиозността, страха от смъртта, етническата принадлежност, пола, социалното положение, медицинските показатели, продължителността на клиничната смърт и умствените способности.

Излиза, че клиничната смърт съвсем не е смърт, а едно от състоянията на организма, не по-малко интересно, отколкото съня, смеха или общата наркоза. За учените това е най-адекватният модел на процеса на умиране. Независимо от причините за смъртта, спирането на сърцето е една от последните стъпки по пътя към отвъдния свят. Учените се надяват, че изучаването на клиничната смърт ще им позволи да се доближат до разбирането на това какво представлява съзнанието и как то е свързано с конкретните физиологически процеси в мозъка. А от там и какво се случва след смъртта с душата на човека...

Свръхестествено

Вярвате ли в свръхестественото?

А в призраци?

Мистериите са едно много силно... завладяващо... дълбаещо в душата ти чувство...
Те те карат да се оглеждаш всеки път зад тъмния ъгъл и да очакваш нещо необичайно там...

А какво ще стане ако наистина видите нещо там?

Как бихте реагирали?

Как бихте живели от тук нататък...

Представете си една тъмна стая... нощ. Вие тъкмо сте загасили лампата и сте се намъкнали в леглото... под студените, все още, завивки... И тогава чувате някакво шумолене в стаята. Малко, леко и кратко...

Колко от вас биха скочили в опит да светнат лампата? А колко не биха му обърнали внимание? Аз съм от първите.
Винаги скачам или поне ококорвам широко очи и търся източника на този шум...

Мислела съм си какво ли ще стане ако този шум не се окаже обичайния... наместването на някоя шумяща торбичка... или шум от улицата или от самия блок... Какво ако някой ден отворя очи и видя чифт зелени "котешки" очи, които са ме зяпнали... светещи в тъмното...
Какво бихте направили вие?

...

Естествено това е всичко във въображението ни (.. или?) и на практика да се случи трябва да има някакво необикновено нещо... тук се намесват мистериите и всички истории за призраците... привидения, полтъргайсти... духове.
Свръхестественото тормози хората от много отдавна... според мен, едва ли ако няма нищо вярно в това хората щяха да продължават да вярват в тях. Това е като извънземните. Всички знаем, че са там някъде.. но къде точно, какви са, какво искат... а може би са само присъствие.. нематериално.. заблудена душа... душата на неродено дете, лутаща се като сянка в живота, който е трябвало да има...

Има много фотографии на призраци.. забелязали ли сте, че всички те са на хора... и то добре облечени, почти вонаги смирено гледащи или съпровождащи хората на снимката или просто реещи се... виждали ли сте стряскаща фотография на разярен дух? Не? Хм...
Не ви ли се струва странно, защо тогава всички ние се страхуваме от тях? Щом са толкова смирени, защо изпитваме ужас от това да ги срещнем... замисляли ли сте се за идеята, че духове няма. Че те са просто, така търсените извънземни, които се опитват да се свържат с нас... и че образа на смирен "землянин" може би е най-верният подход за среща с тях...

Ако наистина се замислите в това, то идеята за задгробния живот някак губи реални граници...

Но нека да оставим тази теория за друг път.

Ето как обикновено се представя един призрак:


Просто една мъгла... някак само като загатване за нещо свръхествествено и загадъчно...
Но нека погледнем една снимка на предполагаемо истинско свидетелство за призраци... предупреждавам, че е малко шокиращо :)


Увеличението е на човека на най-горния ред, четвъртия от ляво на дясно.
Предполага се, че това е един от групата, който е загинал същия ден. Снимката е правена малко преди погребението. Много от неговите познати, след като виждат фотографията, смятат, че той е дошъл за снимката, неосъзнавайки все още, че е мъртъв. Дали е наистина така? Ами ако е?

...
...

Всички обаче изпадаме в истерия, особено децата, при мисълта, че може да се случи това:


Това естествено е само колаж на предполагаема ситуация... но не мислите ли, че е достатъчна да не можете да спите довечера на загасена лампа...



Приятни сънища... и ... какъв беше онзи шум зад вас... ? :)

Какво ще се случи на 21.12.2012г. ?

Малко ще е да кажа, че резултатите бяха що годе предвидими. Много хора вече са наясно с датата и с идеите покрай това, какво ще се случи тогава. Ето и резултата на 11-те гласували в анкетата:

Апокалипсис	1 (9%)
Края на света	0 (0%)
Ще преминем в друго измерение	0 (0%)
Света ще се промени тотално	0 (0%)
Нищо няма да се случи	3 (27%)
Не ме интересува	0 (0%)
Нещо хубаво	6 (54%)
Ще се върнат маите	0 (0%)
Ще дойдат извънземни	0 (0%)
Друго	1 (9%)

Имаме 6 човека, които смятат че ще е нещо хубаво. 6/11 е добро. Малко повече от половината са позитивно настроени за датата. А дали наистина ще е така ?

Преди известно време изписах една камара мисли по темата.
Ето линка към нея: http://sisithebest.blog.bg/hobi/2009/04/02/2012-katastrofa.316906

И малка част от постинга:
"
2012... Защо точно 2012... а не 2013 ?! Не звучи ли по-мистично някак.. може би е точно 2012, защото тогава трябва да е, не е някакъв грозен PR... датата не е избрана от някоя врачка, а от хора, цели народи, живели преди нас... преди нашия вид общество. Те са били хора, които са се занимавали най-вече с опознаване на света и те самите... според мен това е по-удачен вариант на живеене.. да разбереш какво си ти, къде си и какво можеш да правиш... безграничност, безграничност в мисленето и действията...
"

Днес пускам и новата анкета... надявам се да има още по-голям отзив :)

Резултат от малкото въпросче! :)

Много интересно се получи. Жалко, че не гласуваха много хора, но с времето се надявам да провокирам по-голям интерес :) Малко след като пусна този постинг ще пусна и новия въпрос/анкета. И така.

Резултати: Кой спътник носи името на континент?

Азия	0 (0%)
Европа	8 (88%)
Антарктида	1 (11%)
Африка	0 (0%)
Австралия	0 (0%)
Америка	0 (0%)

Бих казала, че резултата много ме радва. Все пак хората, които са посетили блога ми явно разбират малко или много от астрономия :) Което само може да ме прави много доволна!

Та верният отговор наистина е Европа. Европа е четвъртия по големина естествен спътник на Юпитер. Тя не е много голяма, имайки в предвид и големия си собственик. Открита е от Галилео Галилей и Симон Мариус на 7 януари 1610г, но до средата на 20ти век е носела името Юпитер 2... или спътника на Юпитер.

Макар очевидната прилика на името на спътника с континента, името му не идва от там. Европа идва от една от любовниците на древногръцкия бог Зевс и е предложено от Мариус.


Кое е интересното при Европа?

Гледайки спътника, той малко напомня Венера, но няма нищо общо. Съставен е изключително и почти само от силикатни скали. Повърхността му е сравнително ниска. Има само три вулкана и височината на хълмовете на спътника много рядко надвишава 300 метра. Спътника е сравнително млад, на около 30млн. години.
На Европа е много студено, което прави леда по повърхността много твърд. Счита се, че ледната обвивка е около 100км и от долу е възможно да има течен, дори и солен, океан. За жалост все още нямаме толкова добри уреди, с които да отидем и да пробием този лед, за да проверим. Ядрото на Европа най-вероятно е малко и метално.

Най-голямата забележимост на повърхността са тъмните линейни черти, простиращи се по цялата дължина на спътника. За тези черти се счита, че са пукнатини в ледената кора, която плава върху течния океан намиращ се отдолу. При наблюдения от апарата Галилео беше установено, че замръзналите плочи от лед се преместват една спрямо друга по дължината на пукнатитните. Типичната пукнатина е около 20 km широка и е набраздена надлъжно и в центъра ѝ се намира по-лек материал за който се счита, че е криовулканични изригвания на вода.


Атмосферата на Европа е тънка, но пък съставена от кислород. Кислорода се образува не от биологична активност, а от разграждането на водните молекули.

Това, което провокира много учени, фантасти и автори е точно водата. Няма друг обект от Слънчевата система, който да има такова голямо наличие на вода.

На скоро бяха открити и микроорганизми в Антарктида (от където и мисля се е получил единия глас горе в резултатите), които са много нетипични за Земята. Те не дишат кислород, както всяко земно същество. Те живеят чрез така нареченото "желязно дишане" или "сулфатно дишане". Не се възползват от сероводородни съединения, а ги използват само за катализатори. Те превръщат желязо в енаргия и така оцеляват!

Открити са 400м под леда на Антарктида и тяхното местообитание изключително много напомня условията на Европа. Дали ако почоплим малко под дебелата кора на спътника на Юпитер няма да намерим ако не развити организми, то поне подобни микроорганизми ? Напълно е възможно.

Ако под дебелия слой лед има течен океан, то то е напълно възможно той да е солен. Пример за това са някои от езерата на Земята, където водата не замръзва дори и под дебел слой лед и при -10 градуса по Целзий именно заради факта, че са солени.

Но как биха фотосинтезирали или просто оцелявали такива микроорганизми в дълбокия мрак?
При отсъствието на слънчева светлина, необходима за фотосинтеза, както и на каквито и да е хранителни вещества от средата на обитание, организмите биха си доставяли необходимата енергия като възстановяват разтворените сулфати до сулфити, а после ги окисляват с железни йони. Този метаболитен цикъл е уникален и няма аналог в други земни екосистеми освен скоро откритата в Антарктида.

Но тези микроорганизми съвсем не са единствените на нашата планета, оцеляващи при крайно неблагоприятни и на пръв поглед невъзможни условия. Миналия месец бе съобщено, че на върха на високия на 6000м. вулкан Сокомпа, на границата между Аржентина и Чили, е намерена екосистема, непозната досега на учените. Условията на върха на спящия Сокомпа са сходни с тези на повърхността на планетата Марс...

Ако и сега Марс не е станал вече много интересен за вас, просто не знам... прочетете предния ми постинг за тази също толкова уникална планета.


Весел ден и не преставайте да мечтаете и да развивате въображението и сетивата си!

Има ли извънземни? (резултат от анкетата)

И както очаквах, да , повечето хора смятат, че те съществуват.
Резултати:

да, има	13 (54%)
не, това са глупости	0 (0%)
може би, не знам	9 (37%)
би ми се искало	2 (8%)

Никой от хората, които гласуваха не мисли, че това са глупости. Хм, това ме кара да се замисля две неща...
Първо, дали хората, посетили сайта умишлено са търсели нещо необичайно (нали това е целта на сайта) и съответно тайнствено, почти мистично... тоест те са хора, които по една или друга причина вярват в други същества, независимо дали са извънземни или не... може би анкетата е някак предвидима... въпреки това има и втори тип хора. Те са тези, които не са много сигурни (9) и тези, които биха искали (2). Тези хора искат да има нещо. Според мен тези хора искат повече вълнуващи неща в живота си и са попаднали тук. За тях имам да кажа едно нещо - тук ще има вълнуващи неща. Така, че не спирайте да мечтаете и да развивате своето въображение.

А за извънземните....

НЛО...

Спорна и дълга тема. Дали има извънземни? Според мен да. Не може да има толкова огромна вселена и баш тук да е единственото място, на което има живот. Невъзможно е това. Може би не са като нас. Може да не са развити до степен на вид мислене. Може да са и много по-развити от нас. Но какво всъщност разбираме ние от "развит". Огледайте се. Човека до вас, в автобуса, от другата страна на улицата, вашата половинка, роднините. Не вярвам всички тези хора да ви се струват еднакво "развити". Едни мислят по един начин, други по съвсем различен. Има много пропаднали, деградирали, хора. Общо взето в днешното общество имаме криво разбиране за това какво е да си развит. Цивилизацията унищожава развиването на човека, като човек.
Извънземни. Хора от друга планета. Същества. Да, според мен има. И искам да ги видя. Да имаме възможността да отидем там и да ги видим. И да има нещо/някой, който да каже: "Ето ги извънземните!". Но отправено към нас. И така ние да се превърнем в това, което търсим. Чуждоземци. А дали ние сме от тук. Замисляли ли сте се. Ами ако ние не сме земляни, а просто същества, които са се пригудили на тази планета. Може би ние сме извънземни. Дали сме от Марс... може би, но може би не. Вярвам, че там има някой. Не знам какъв е, но със сигурност има някой...

Марс - богът планета

След около 7 часа изтича времето за гласуване в анкетата на блога. Ако все още не сте го направили - сега е времето да хванете последния влак ;)

Малко като пред резултатно бих искала днес да си говорим за Марс... не богът, а планетата. Макар, че ще стане дума и за двете :)

И така. Много от нас гледат нощното небе и виждат милиони малки светлинки. Всъщност тези милиони са много, много повече, но толкова горе-долу виждаме с просто око. На скоро се разхождах пред НДК в София и видях двама души застанали с два големи телескопа. Нагласени да се гледа Луната (беше пълнолуние) и Сатурн. За лев, два (не знам, не ги питах) поглеждаш през една тръба и се докосваш до звездите... или в случая до планета и спътник :)

Тогава се замислих за Хабъл и тези огромни телескопи, с които гледаме планетите и далечните галактики. Колко много материал! Невъзможно е да сме единствени... но по тази тема след като мине крайният срок на анкетата :)

Та Марс...
римски бог, бог на войната, син на Юпитер и Юнона. За Вавлилонците Марс е планета на бог Нергал. За Египтяните - звезда на Мизис и бог на всевиждащите лъвове. Древните гърци имали бог на войната - Арес. До ден днешен името на Марс се свързва именно с него, защото Марс е римското наименование на бог Арес.


Марс е наблюдаван за пръв път от Галилей. Той е правил не много големи проучвания, но е започнал... След него велики учени са отправяли поглед към червената планета, но малко след средата на XIX век започваме наистина да разбираме Марс. През 1867 един френски учен, на име Жансен, доказва нещо изключително важно и несравнимо за никоя друга планета по това време. Открил е наличие на водни пари в атмосферата на Марс. Десет години по-късно американски учен открива двата спътника - Фобос (Страх) и Деймос (Ужас). И така до началото на XX век се събира доста голяма информация за Марс, включително и не много детайлна карта на повърхността му. След 60-те години на ХХ век започват и изследванията с, така наречените КА или Космически Апарати. Благодарение именно на тях, Maрс е една от най-проучените планети в Слънчевата система.


Гледайки бавното развитие на изследванията едва ли бихме си помислили, че по наше време ще се направят кой знае какви открития. Напротив. Точно в момента света се е активизирал. Откритията се правят буквално всеки месец... Защо и да не изучим много повече съседа си.

Но какво всъщност ни провокира да гледаме на Марс с толкова голямо любопитство. Ето Венера - с нейната смъртоносна атмосфера и лавообразна повърхност... или Европа - спътникът на Юпитер, който е покрит с лед, чийто височина не достига повече от 200метра, а от вътре се предполага, че е кух и пълен с течна вода...
И все пак всички гледаме към Марс. Този загадъчен, червен съсед. През 2003 година се доказва, че има метан, макар и на отделни облаци, на повърхността на планетата. От какво ли е? Може да е отделен от вулканични действия (тогава ще търсим сяра или други подобни, сочещи вулканизъм) или има биологични дейности (тогава ще търсим етан) . В атмосферата има азот и въглероден доксид (почти 95% от атмосферата), как то следи от вода и кислород (!).
Повърхността на Марс сочи минали вулканични активности, което ако е вярно доказва, че планетата може би е била подобна на Земята... а може и това да е бъдещето на Земята?
Една от интересните неща, намерени на повърхността на Марс са хематитите. Това са малки сферични образувания, които се предполага, че са се сформирали на дъното на древни океани... Намерени са в областта, наречена Меридианната равнина, която все повече се вярва, че е била древен воден басейн. Откриват се различни видове метали и минерали, които могат да се формират само в течна вода - следователно за известно време на Марс е можело да възникне сходен на Земята живот.


Първата успешна мисия на Марс е на Маринър 4, изстрелян 1964г. Въпреки, че руските Марс 3 и Марс 4 са първите успешно кацнали сонди на повърхността, изстреляни 1971г и загубили връзка със Земята секунди след приземяването. Юни 2006г. се открива, че на МАрс има северно сияние... Последния реализиран проект за КА е на Финикс. Неговата мисията е ръководена от Луната и Планетна Лаборатория към Аризонския университет под опеката на Лабораторията за реактивно задвижване на НАСА. Програмата е сътрудничество на университети от САЩ, Канада, Швейцария, Дания, Германия и Великобритания, както и на НАСА, ККА (Канадска Космическа Агенция), ФМИ (Финландски Метерологичен Институт), Космичесни системи Локхийд Мартин и други авио-космически компании. Той изучава почвата на планетата. Изтрелян е на 7 август 2007г. и се е приземил успешно в Северния полярен регион на 25 Май 2008г.
Замислена е руско-китайската сонда Фобос-грунт за 2009г....

Общото мнение е, че до 2037г. ще има човек на Марс... ако света не свърши 2012г. ще видим дали ще стане ;)

Съществуват доказателства, че в миналото Марс е бил значително по-подходящ за развитието на живот, отколкото в наши дни. Но отговор на въпроса, дали Марс е бил обитаван от организми и дали е обитаван сега, все още няма. Спускаемите модули Викинг провеждат изследвания с цел откриването на биологични процеси, но резултатите не са категорични...

И все пак като се сетите за извънземни и първата мисъл е за зелените човечета, или за марсианците. Провокират ни... дали наистина е имало марсианци, макар и може би на много по-нисш етап от колкото във филмите... дали има организми, микроорганизми... предстои да научим след време... а може би марсианци все пак има.. и това сме ние... просто в миналото сме сменили планетата, защото старата не е можела да ни приютява вече... фантастика или не ? Според вас какво е ?

Какво бихте казали за откритите на скоро лице на Марс и пирамидите ? Интересно нали... за мен има обяснение. Лицето се вижда само под определен ъгъл, иначе е просто планина... а дали наистина е "просто планина" или е много, много древна останка, почти загубена във времето... а пирамидите... случайно образували се заострени хълмове ? Е, тук вече ме загубихте. Възможно ли е наистина да има нещо неразгадано от миналото на тази планета.

Богът на войната все още мълчи. Но скоро. Скоро и той ще проговори...

Особено показателен е броят на приключилите с провал полети до Марс. От 32 завършени до този момент опита 9 апарата претърпяват аварии при изстрелването и достигането на околоземна орбита, 2 пропадат по трасето Земя-Марс, 12 не улучват планетата, изгарят в нейната атмосфера или се разбиват при кацането и едва 9 се справят с възложената им изследователска програма. Големият брой пропуски при влизането в орбита и при кацането може да се обясни тъкмо в провокираното от моделируемата посредством мисловна енергия или напреднали технологии реалност разминаване между очаквано и фактическо положение, между предоставени от заблудената телеметрия данни и действителните контури, прикрити от “маскировъчни” холографски параметри.

Червената планета ни изправя пред енигматична бариера от оптически илюзии, игра на светлини и сенки и тревожни предчувствия за манипулирана реалност и чуждо присъствие, което не само осуетява опитите ни да завладеем един непознат свят, но и всява паника в духа на Уелсовата “Война на световете” със своята агресивна непознаваемост. Но в търсене на синтез между теорията на относителността и квантовата механика учените се стремят и навлизат все по-дълбоко в тайните на материята и енергията. Въоръжени с познание, ще получим шанс да прескочим еволюционната бездна между нас и прастарите цивилизации и сили, за да разбулим без страх и омраза скритото лице на Марс и прозрем истината за самите себе си.

Как се "изгаря" модел ?

Спомняте ли си за Франсиско де Гоя ?

Франсиско Хосе де Гоя и Лусиентес (на испански: Francisco José de Goya y Lucientes) (30 март 1746 – 16 април 1828) е испански художник. Бил е дворцов художник на Испанската корона. Смята се едновременно за последния от старите майстори и първия от модерните.

Гоя рисувал испанското кралско семейство, включително Карлос IV Испански и Фердинанд VII. Две от най-известните му картини са Голата Маха (La Maja desnuda) и Облечената Маха (La Maja vestida).

Кое всъщност е най-загадъчното при този художник... три години след като нарисува Херцогиня Алба, тя умира. Славела се е с отлично здраве, а малко след като са завършени портретите започва да чувства неразположение. Разболява се и умира. Същата съдба сполетява любимите хора и на други художници, малко след като са били нарисувани.
Тази участ сполетява велики художници като Рембранд, чиято съпруга умира на едва 30 годишна възраст. Той е имал четири деца, които също е рисувал. Три от тях умират още като бебета, а четвъртото умира на 24 години.

Много хора не искат да позират. Смята се, че художникът навлиза в биополето на човека отсреща. Макар да не е доказана никаква връзка между двойникът на платното и позиращия е факт, че такава участ продължава да преследва художниците.
Портретът е биоенергоинформационният фантом на човека.
Даден художник може да влияе на полето на позиращия.
Случаят с вицепрезидентът на Руската художествена академия, Едуард Бодрицки, също е доста интересен. Той рисува двоен портрет на Владимир Висоцки и на Александър Пушкин, две седмици преди смърта на Висоцки. Интересното е, че слага дрехите на умрелия класик върху Висоцки, а Пушкин е изобразен с джинси и лицето му е леко размазано... според художникът и негови колеги, по този начин е предал енергетиката на умрелия Пушкин върху Висоцки и така е ускорил неговия край. Същия художник рисува руски банкер, в отлично здраве, празнуващ 50-годишнината си. Два месеца след това той умира... съвпадение ?

Рисувайки лицето, художниците, без да разберът, могат да видят признаци на сериозна болест и дори да предвидят деня на смъртта на модела си. Какъв е извода ? Към позирането трябва да се отнасяме внимателно. Колкото до професионалните модели, то, съдейки по всичко, те просто не допускат художника в душата си. :)

За да не откажа много хора да застават пред майстора с четката, ще споделя, че преди две години самата аз се престраших да ми бъде направен портрет... макар и само черно-бял и само на лицето.
Случвало се е и всъщност даден художник да предава положителни енергии, вместо да "изгаря" модела си.
Такъв е случая с 18-годишната Елена Дяконова. В началото на XX век, тя била болна от туберколоза. По това време лекарите не са можели да направят много за нея. Тя се запознава с млад поет, който я рисува непрестанно. Малко след това болестта й започва да се разнася. След това се запознава с друг художник - сюрреалист. Той също рисува почти постоянно момичето. Момичето започнало да се оправя, за голямото учудване на лекарите, които смятали, че тя отдавна е трябвало да умре. На 40 годишна възраст се омъжва за Салвадор Дали, който я рисува почти всеки ден, като млада, без бръчки и посивели коси. Елена доживява до 80 годишна възраст.

В своите изследвания учените открили, че се случвало модели да повишават биопотенциалите на мозъка си по време на позиране. Възможно е някои от художниците да отдават енергията си на модела, смятат експертите.

И все пак, на изложбите отиват много хора, ходят и в ателиетата на майсторите. А всеки талант има много недоброжелатели. Върху кого се пренася цялата злоба? Разбира се, върху портретите на тези, в които художникът влага цялата си любов. И колкото е по-талантлив портретът, толкова е по-раним оригиналът...

Облечената Маха

Голата Маха

Самарянците

Започваме с една не много известна цивилизация. Те са хора, интелектуално много напреднали, живели между 2900-1800 години преди Христа в Месопотамия, което от гръцки означава "между две реки".
Те били изключително развита цивилизация с напълно изграден начин на живот. Обработвали са земята и различни материали. Строяли са градове и са създали може би една от първите форми на управление - монархията.
Самите имена на тези градове говорят за едно далечно и мъгляво минало: Ур, Лагаш, Ериду.
По това време водата и по-редките ресурси били ценни и те постоянно водели войни за тях, не само с другите хора, но и сами със себе си. В резултат по-малките градове са били поглъщани от по-големи и могъщи. В един момент, Самарянците е трябвало да започнат война с Акадините, които мигрирали от Арабския полуостров.
Акадините били семити, тоест говорели семитски - език близък до Хебреу и Арабски.
Борбата била много ожесточена, но в крайна сметка Самарянците паднали под контрола на Акадинската цивилизация, която се установила с център Акад, един величествен град, който по-късно се превръща във Вавилон.
Самарянците, обаче, през 2125 пр.Хр. в град Ур възстават срещу Акадините и успяват да се освободят. Интересното е, че през няколкото години, през които са били под робство те запазват културата си непокътната. Това е в резултат на приемането на тяхния вид цивилизация от страна на Акадините.
Въпреки успеха на Самарянците съдбата се оказва неблагосклонна към тях и половин век по-късно, нова вълна Семитска миграция напълно заличава народа на Самарянците.
Но живота всъщност е една игра :)
Самарянците изчезват като народ, но остават като култура. Техния велик експеримент - цивилизацията, ги обезсмъртява. Семитите, които ги унищожават всъщност приемат техния начин на живот и в един или друг смисъл се превръщат в техни последователи...
Те взимат начина на управление, икономиката, начина на живот, писмеността, религията, законите, дори разказите за хората, някога живели по тези места...


Малко повече за самата им култура:

Начина на управление бил монархията. градовете, или по-скоро областите, са били разделени на вдин вид щати, всеки, от който се управлява от крал. Той ръководи всичко в областта си. От търговия, през военните до религиозните церемонии.
Високата степен на развитие дава възможност за развиване на писменост. Открити са огромно количество каменни плочки с тяхната писменост, която всъшност е картинна. С времето са започнали да "пишат" с клинообразни резки, които се получават при прегъването на тръстика в мокра глина, като местели края й по-близо или по-далеч от ръката си. Така са създали форма на писане (която е много устойчива на времето и влагата), която се е запазила много по-дълго от която и да е друга форма на писане (може би ако не се смята китайската писменост, която в превод означава "клинообразно оформена").
Вярата им не е била само в един върховен Бог. Те са изповядвали политеизъм, тоест, вярвали са в много богове. Те били група създатели и всеки управлява някаква природна сила. Някои от тях символизирали и слънцето. За тях тези богове приличали на хората, страдали от същите неща, изпитвали същите чувства, като любов, омраза, пошлост, съжаление... Според тях боговете изпитвали най-голямо съжаление за това, че създали човешкия живот. Огорчени те изпратили потоп, който да унищожи живота на Земята. Въпреки това имало един човек, който построил лодка, с която се спасил, заедно с други представители на животинския свят... звучи познато, нали... въпреки, че това знаем от Семитския народ, то може да се каже, че тази история не е плод на тяхната култура, а именно на Самарянската. Все пак най-вълнуващото е, че според книгата Битие (за произхода), първоизточниците на Хебреуската раса, патриарха Ейбрахам е дошъл именно от град, наречен Ур...
Относно науката и математиката... те са били напреднали доста. Знаели са да обработват земя и как да имат по-големи количества производство. Разбирали са значението на времето и са имали 12 месечна (лунарни месеци) година, като на всеки три добавяли по един допълнителен месец, тъй като 12 лунарни месеца образуват малко по-малка година от слънчевата (соларни) година. Поради изучаването на времето са създали и първият вид зодиак, използван за измерване на годишното време. Математически те са се развили изключително много. Търговията им е наложила да събират, разделят, делят, умножават и още интересни операции... Те толкова много се престрастили към изучаването, че започнали да развиват един от интересните клонове на математиката - абстрактната математика.
Законите. Във Вавилон е бил създаден Кодът Хамураби. Който в основни линии копира законите на самаряните. Този код като цяло представлява определяне на наказания на принципа око за око, зъб за зъб, живот за живот. Интересното е, че за да се проведе "делото" жертвата трябва сама да заведе подсъдимия в съда. Там жури помага в спора, отсъжда решение и по някога изпълнява и присъдата. В повечето случаи обаче, жертвата или някой от семейството трябвало да извърши присъдата. С течение на времето се създава и класовото разделение... така не всеки бива осъждан еднакво пред закона... Ако се нарани по-висшестоящ или свещенник се наказвало много по-строго, от колкото ако нараниш роб или беден човек. Въпреки, че звучи дескриминиращо, законите всъщност не са така. Ако роб или беден наруши закона, то той се наказва много по-леко, от колкото ако го е нарушил висшестоящ или религиозен човек.
Така законите всъщност се балансират и служат за основа на Вавилонското, Асирийското и Хебреуското право.


Интересни артефакти:

Интересното е, че Самарянците имат много странно изглеждащи статуетки... и истории...
Те съставили списък на всички владетели на Земята, започвайки предо около 400 хил. години. Според тях всички тези "крале" били полубогове или безсмъртни. Те ги наричали Нифилими, Елохими и Анунаки - "Тези, които дошли от небето на Земята".
В Самарянската митология това са били група богове, които дошли на Земята и създали човешката раса. Според тях тези богове дошли от Нибиру (Nibiru) - планетата на пресичането ("Planet of the crossing"). Асирийците и Вавилонците я наричали Мардук (Marduk). Според тях една година на Нибиру е 3 600 земини години. За Анунаките един живот е около 120 техни години, което се равнява на около 432 хил. земни години. Според техния списък на кралете са минали 120 техни години от както са дошли на Земята до потопа...


Ето и няколко от артефактите:

Първата снимка най-отгоре е странна на вид. Защо им е трябвало да представят своите богове с крила и с големи, почти като на бухъл, очи...

Интересен факт е, че въпросните богове, са били гиганти.

Имали са странен външен вид... някак гущероподобен...

Очите им са били големи спрямо целия овал на лицето.

Това е първият ми постинг тук

Дано да ми хареса да се подвизавам в този блог ;)

Скоро ще почна по-често да публикувам :)

Весело !