Марс - богът планета

След около 7 часа изтича времето за гласуване в анкетата на блога. Ако все още не сте го направили - сега е времето да хванете последния влак ;)

Малко като пред резултатно бих искала днес да си говорим за Марс... не богът, а планетата. Макар, че ще стане дума и за двете :)

И така. Много от нас гледат нощното небе и виждат милиони малки светлинки. Всъщност тези милиони са много, много повече, но толкова горе-долу виждаме с просто око. На скоро се разхождах пред НДК в София и видях двама души застанали с два големи телескопа. Нагласени да се гледа Луната (беше пълнолуние) и Сатурн. За лев, два (не знам, не ги питах) поглеждаш през една тръба и се докосваш до звездите... или в случая до планета и спътник :)

Тогава се замислих за Хабъл и тези огромни телескопи, с които гледаме планетите и далечните галактики. Колко много материал! Невъзможно е да сме единствени... но по тази тема след като мине крайният срок на анкетата :)

Та Марс...
римски бог, бог на войната, син на Юпитер и Юнона. За Вавлилонците Марс е планета на бог Нергал. За Египтяните - звезда на Мизис и бог на всевиждащите лъвове. Древните гърци имали бог на войната - Арес. До ден днешен името на Марс се свързва именно с него, защото Марс е римското наименование на бог Арес.


Марс е наблюдаван за пръв път от Галилей. Той е правил не много големи проучвания, но е започнал... След него велики учени са отправяли поглед към червената планета, но малко след средата на XIX век започваме наистина да разбираме Марс. През 1867 един френски учен, на име Жансен, доказва нещо изключително важно и несравнимо за никоя друга планета по това време. Открил е наличие на водни пари в атмосферата на Марс. Десет години по-късно американски учен открива двата спътника - Фобос (Страх) и Деймос (Ужас). И така до началото на XX век се събира доста голяма информация за Марс, включително и не много детайлна карта на повърхността му. След 60-те години на ХХ век започват и изследванията с, така наречените КА или Космически Апарати. Благодарение именно на тях, Maрс е една от най-проучените планети в Слънчевата система.


Гледайки бавното развитие на изследванията едва ли бихме си помислили, че по наше време ще се направят кой знае какви открития. Напротив. Точно в момента света се е активизирал. Откритията се правят буквално всеки месец... Защо и да не изучим много повече съседа си.

Но какво всъщност ни провокира да гледаме на Марс с толкова голямо любопитство. Ето Венера - с нейната смъртоносна атмосфера и лавообразна повърхност... или Европа - спътникът на Юпитер, който е покрит с лед, чийто височина не достига повече от 200метра, а от вътре се предполага, че е кух и пълен с течна вода...
И все пак всички гледаме към Марс. Този загадъчен, червен съсед. През 2003 година се доказва, че има метан, макар и на отделни облаци, на повърхността на планетата. От какво ли е? Може да е отделен от вулканични действия (тогава ще търсим сяра или други подобни, сочещи вулканизъм) или има биологични дейности (тогава ще търсим етан) . В атмосферата има азот и въглероден доксид (почти 95% от атмосферата), как то следи от вода и кислород (!).
Повърхността на Марс сочи минали вулканични активности, което ако е вярно доказва, че планетата може би е била подобна на Земята... а може и това да е бъдещето на Земята?
Една от интересните неща, намерени на повърхността на Марс са хематитите. Това са малки сферични образувания, които се предполага, че са се сформирали на дъното на древни океани... Намерени са в областта, наречена Меридианната равнина, която все повече се вярва, че е била древен воден басейн. Откриват се различни видове метали и минерали, които могат да се формират само в течна вода - следователно за известно време на Марс е можело да възникне сходен на Земята живот.


Първата успешна мисия на Марс е на Маринър 4, изстрелян 1964г. Въпреки, че руските Марс 3 и Марс 4 са първите успешно кацнали сонди на повърхността, изстреляни 1971г и загубили връзка със Земята секунди след приземяването. Юни 2006г. се открива, че на МАрс има северно сияние... Последния реализиран проект за КА е на Финикс. Неговата мисията е ръководена от Луната и Планетна Лаборатория към Аризонския университет под опеката на Лабораторията за реактивно задвижване на НАСА. Програмата е сътрудничество на университети от САЩ, Канада, Швейцария, Дания, Германия и Великобритания, както и на НАСА, ККА (Канадска Космическа Агенция), ФМИ (Финландски Метерологичен Институт), Космичесни системи Локхийд Мартин и други авио-космически компании. Той изучава почвата на планетата. Изтрелян е на 7 август 2007г. и се е приземил успешно в Северния полярен регион на 25 Май 2008г.
Замислена е руско-китайската сонда Фобос-грунт за 2009г....

Общото мнение е, че до 2037г. ще има човек на Марс... ако света не свърши 2012г. ще видим дали ще стане ;)

Съществуват доказателства, че в миналото Марс е бил значително по-подходящ за развитието на живот, отколкото в наши дни. Но отговор на въпроса, дали Марс е бил обитаван от организми и дали е обитаван сега, все още няма. Спускаемите модули Викинг провеждат изследвания с цел откриването на биологични процеси, но резултатите не са категорични...

И все пак като се сетите за извънземни и първата мисъл е за зелените човечета, или за марсианците. Провокират ни... дали наистина е имало марсианци, макар и може би на много по-нисш етап от колкото във филмите... дали има организми, микроорганизми... предстои да научим след време... а може би марсианци все пак има.. и това сме ние... просто в миналото сме сменили планетата, защото старата не е можела да ни приютява вече... фантастика или не ? Според вас какво е ?

Какво бихте казали за откритите на скоро лице на Марс и пирамидите ? Интересно нали... за мен има обяснение. Лицето се вижда само под определен ъгъл, иначе е просто планина... а дали наистина е "просто планина" или е много, много древна останка, почти загубена във времето... а пирамидите... случайно образували се заострени хълмове ? Е, тук вече ме загубихте. Възможно ли е наистина да има нещо неразгадано от миналото на тази планета.

Богът на войната все още мълчи. Но скоро. Скоро и той ще проговори...

Особено показателен е броят на приключилите с провал полети до Марс. От 32 завършени до този момент опита 9 апарата претърпяват аварии при изстрелването и достигането на околоземна орбита, 2 пропадат по трасето Земя-Марс, 12 не улучват планетата, изгарят в нейната атмосфера или се разбиват при кацането и едва 9 се справят с възложената им изследователска програма. Големият брой пропуски при влизането в орбита и при кацането може да се обясни тъкмо в провокираното от моделируемата посредством мисловна енергия или напреднали технологии реалност разминаване между очаквано и фактическо положение, между предоставени от заблудената телеметрия данни и действителните контури, прикрити от “маскировъчни” холографски параметри.

Червената планета ни изправя пред енигматична бариера от оптически илюзии, игра на светлини и сенки и тревожни предчувствия за манипулирана реалност и чуждо присъствие, което не само осуетява опитите ни да завладеем един непознат свят, но и всява паника в духа на Уелсовата “Война на световете” със своята агресивна непознаваемост. Но в търсене на синтез между теорията на относителността и квантовата механика учените се стремят и навлизат все по-дълбоко в тайните на материята и енергията. Въоръжени с познание, ще получим шанс да прескочим еволюционната бездна между нас и прастарите цивилизации и сили, за да разбулим без страх и омраза скритото лице на Марс и прозрем истината за самите себе си.