Атлантида

И така. Вече имаме резултати от гласуването на тема Атлантида. Тази наистина загадъчна цивилизация на атлантидите ни вълнува от много време. Правени са филми по темата. Учени са се изказвали и пишели дисертации... Всичко тов опира до едно нещо. Никой не може да каже със сигурност дали ги е имало. Къде са били и какво са правили... Ето обаче какво смятат читателите ми, 10 на брой:

да	5 (50%)
не	0 (0%)
може би	4 (40%)
друго	1 (10%)

Тоест, от всички тях, никой не предполага, че не са съществували. Около половината се съмняват, но никой не е категорично против. Нека да погледнем тогава в научните разкрития... а после може и в мистиката... за Атлантида!

На картата стрелката сочи север
(Египтяните смятали, че юг,
а не север се намира отгоре.).
Надписа в ъгъла на картата в превод
от латински означавва:
Атлантида, сега е под водата,
според вярванията на египтяните
и описанието на Платон.

Атлантида е мистично място - по описания е остров. На него цивилизацията е процъфтявала. Имало е много развита наука, медицина, архитектура и други. Говори се, че атлантидите са били невероятни и ни провокират от много много години, да ги открием... или поне това, което е останало от тях.


Атлантида се счита за изгубена. Никой не знае точното местонахождение на острова.
Първи за него пише Платон, който смята, че Атлантида е била унищожена от природно бедствие около 9000 години преди неговата епоха (роден ок. 427г. пр.н.е.). Но повечето съвременни учени смятат, че той просто е измислил тази цивилизация. Дори и местонахождението й е изключително спорно. Предполагало се е, че се намира на най-различни точки от планетата. Това включва Южния полюс, о-в Тера, Атлантическия океан, Южна Америка, Индийския океан, Средиземно море... дори има теории, че това е действително съществувала империя, но наречена по друг начин - пр. Троя. Е. Цангер открива много прилики между Атлантида и Троя, но... и това не е достатъчно доказателство.

Нека разгледаме разсъжденията на Платон. Разказа му за Атлантида идва от Солон - атински законодател и философ, видял в Саис (някогашна столица на Египет) колона с разказ за Атлантида. Солон бил приятел на дядото на Платон. Превода на Солон обаче може да не е верен. Той може да е объркал смятането на годините, тъй като египтяните са имали още два календара (освен 365-годишния) - празнични и ръководени от Луната. Така, че по тях потъването на Атлантида вместо на 9000г. минава на 1 207г. пр.Хр.

Според тях островът е бил 600км. на 400км.

Атлантите биват описани като хора със светла кожа, синеоки. Няма данни за продължителността на живота им. Според Платон, били миролюбив и честен народ. Трудели се много и имали блестящ ум.

Кантор, ученик на Платон, също твърди, че е виждал колоните в Египет, където са описани Атлантида и населението й. Много от съвременните учени продължават обаче да не вярват на това. Както и на внезапното й изчезване. Въпреки това едно от научните обяснения, с които се обяснява краят на една такава напреднала цивилизация, според стях, е потоп.

Всички евреи и християни израстват с библейската история за Ной и неговия ковчег. Оказва се, че историята е почерпена от по-ранни източници. Такъв мит е разпространен из народите по целия свят. Легенди за Ной, но наричан с различни имена, се среща още във фолклора на Сирия, Гърция, Индия, племена от Северна и Южна Америка, сред масаите в Африка, хотентотите, малайците,самоанците, бирманците, камбоджанците, моарите в Нова Зеландия, дяките в Борнео и в Китай. Категоризирани като митология, тези изкривени интерпретации на спомен за действително събитие, датирано приблизително по времето, когато Платон твърди, че Атлантида е изчезнала. Тази колективна памет кара някои учени да мислят, че този потоп е сложил краят на континента...

В началото на тази година, след като Google пускат Google Ocean се прави случайно разкритие. Потребител на Google Ocean е забелязал мрежа от улици на океанското дъно. Тя се намира на едно от местата, където най-вероятно се е намирала Атлантида – на дъното на Атлантическия океан, на около 1000 км от северозападния бряг на Африка, близо до Канарските острови. Координатите на мястото са: 31 15'15.53N 24 15'30.53W. Дали наистина е имало нещо там и дали става дума за Атлантида или просто потънал град/местност ?



Отделно.
Кои са били тези Атлантиди и дали не са един вид връзка. Звеното, свързващо няколко различни по местоположение цивилизации? Има много сходства между различните култури. Атлантолозите обръщат внимание на това, че вЕгипет и Мексико се строят пирамиди, правят се каменни саркофази, мъртвите се мумифицират, използва се йероглифно писмо. И в Египет и в Мексико има култ към слънцето, сходна система в изчисляване на времето и доста развита астрономия. Някои атлантолози приемат, че ацтеките, инките, маите и египтяните са били ученици на атлантите, които са долетяли (или доплували) по техните земи след катастрофа (Озирис в Египет и Кетцалкоатъл в Америка).

изображение на Атлантида

И като за край.
Все пак вярвате ли, че един ден ще открием древно място, потопено под океана, което се е наричало Атлантида? Дали ще е хубаво това или ще ни донесе повече беди, от колкото ползи. Наистина ли искаме едно такова богатство от научни факти и данни, да попадне в ръцете на търсещите го - а именно военни. Защото да не би да си помислихте, че учените имат достатъчно пари сами да се финансират в името на благото на човечеството. Зад всички тях стоят фирми, държави, учреждения, някои от които са с не много идеална представа за бъдещето на едни уникални технологии...

Та стигаме до въпроса (леко перефразиран): да я открием или да не я открием ?



ПП. Гласувайте на анкетата горе в дясно. Благодаря! :)

Има ли задгробен живот?

След приключилата анкета останах доста доволна. Гласуването по едно време малко се закучи и почти свички резултати бяха равни, но днес имаме "победител".

да	12 (50%)
не	4 (16%)
може би	6 (25%)
друго	2 (8%)

Гласували: 24

И така с радост искам да заявя, че много хора споделят и моето мнение. Задгробния живот е много тънък момент. Място където се преплитат едновременно желания, мисли, религия... Много бих искала да разбера тези двама души, които са избрали последния вариант, какво искат да кажат всъщност. Ако може да оставят коментар...
Та за хората задгробния живот е едно продължение на реалността. Но ако го има наистина, то тогава и той е един вид реалност. Разликата е, че никога не можем да се върнем от него... или дали е така? Дали всъщност задгробния живот не се преплита с прераждането. Ако една душа е вечна, то тя се преражда. Ако има задгробен живот, то тази душа, попаднала там, няма да се прероди. Значи ли това, че задгробния живот се явява един вид спирка между двете .. чистилище ? Можем наистина само да предполагаме, защото за разлика от много други неща, това не може да бъде изучено... поне за сега. Не за друго, но за да отидеш там, тряба да си умрял, а това не е вариант за учените :) а и за всички.

А няма никой, който да си спомня за това място.



Или дали е така ?
Новороденото е най-близкия контакт с времето, когато душата на човек не е в тялото му. Ако то можеше да говори е възможно да ни разкаже за тогава. Проблема е, че то забравя много бързо след раждането своя предишен живот. Това значи ли, че въздухът, защото това е катализатора на детето да заживее, убива спомените? Защо забравяме? Кое ни кара да забравяме... Всички са се заели да изследват какво ли не и къде ли не.. но често се забравя простичкото нещо, което е постоянно около нас... ако няма въздух - няма живот. Въздухът често ни представя интересни картини. Движението на пушък е почти магическо...

Дали наистина се вижда бяла светлина, в края на тунела или това е поредната пропаганда от страна на филмите.. на Холивуд. Дори и да съществува едва ли ви чакат фанфари и други... най-много да ви заведът в една стая (чакалня) и да ви разпределят в различни стаи от някакъв хотел... докато не ви изгонят да се родите отново... Случващото се, особено в днешния свят, е толкова сиво и еднообразно, така, че съжалявам, но защо и тогава да не е така... всяко нещо е както човек си го представя. Ако искате да има фанфари, крилца и ореолче... вярвайте го! Вярата и мечтите са нещата, които никой няма да може да ви отнеме. Така, че мечтайте... а знаете ли, може да греша и да има и бели гълъби даже ;)

Макар и да не са твърди доказателства, все пак има хора, които свидетелстват за съществуването на такъв живот. Това са ясновидците и екстрасенсите, но най-вече един стар народ. Да, говоря за Египет.

За древните египтяни задгробния живот е широко разпространена идея. Те вярват в него, както и в прераждането. Строяли са пирамиди и са оставяли нужни вещи за задгробния живот, както и инструкции какво ще се случи с душата по пътя й към царството на смъртта. Египтяните са смятали, че за да може да тръгне душата по пътя към това продължение, то трябва физическото тяло да бъде бласамирано. Това е един особен и много сложен и бавен процес. Той е продължавал около 70 дни. Най-напред чрез остър инструмент през носа бил изваждан главният мозък. След това през разрез на корема били изваждани всички вътрешни органи, освен сърцето. Разрезът бил запушван с ленено платно, и тялото било потапяно за около 40 дни в разтвор на вар, за да се изсуши - мумифицира. След това то било увивано с ленени превръзки.

Върху лицето била поставяна маска, представляваща реалистичен портрет на починалия. Балсамирането, като процес за запазване на тялото и на Ка и Ба душите е измислено в Древен Египет по време на четвъртата фараонска династия. Жреците на Анубис ръководят процеса под зоркия поглед на самото божество. Всички меки тъкани, мозъка и по-голямата част от вътрешните органи се изваждат. Кухините се почистват и цялото тяло се покрива с натриев карбонат. Червата, дробовете, черния дроб и стомаха се запазват отделно, закриляни от четирите сина на бог Хор: Дуамутеф (стомах), Кебсенуеф (черва), Хапи (бели дробове), и Имсети (черен дроб). После тялото се намазва отвън и отвътре със смола, за да се консервира, след което се опакова в ленени бинтове.

Душата Ка може да се върне в тялото само ако то е добре запазено. Повреденото тяло не може да бъде разпознато от душата и това намалява възможността за вечен живот. Страха от това кара египтяните да полагат особено внимание и старание при процеса на мумифициране и самото погребение. Тази 'втора смърт' може да се използва, за да се отмъсти на някого след смъртта му, като се унищожи мумията му.

Мумифицирани са и много животни, за които често се смята, че са били домашни любимци. Други египтолози твърдят, че това са божествени превъплащения.

А дали наистина Египетските фараони живеят вечно... Дали Амон-Ра е все още горе и ни наблюдава...

Подобни вярвания съществуват и при други народи.

Индианците мая киче полагат мъртавците по гръб, за да може душата им да излезе безпрепятствено през устата и бог да я изтегли в отвъдния свят. Подобно на божествената същност, душата е изобразявана като лента или въже. За канадските индианци наскапи душата е пламъче, сянка или искра, което излиза през устата. За делалуерите душата се намира в сърцето и я назовават изображение и видим феномен, който няма телесна материя.

Има теории, че душата тежи 21 грама, понеже хора са претегляни преди и след смъртта си и при второто претегляне са тежали 21 грама по-малко.

Освен всички тези вярвания имаме Клеопатра, която се смята, че е искала да преживее смъртта и е пиела алхимичен коктейл... за жалост тя - единствения човек, който може би е пиел правилното нещо, се е самоубил малко след началото на терапията. Има случай и на китайски император и неговия придворен алхимик, който приготвял в течение на една година „еликсир на безсмъртието.“ Месец след приемането му императорът се споминава...

Дали рецептата го е убила или наистина е станал безсмъртен, преминавайки в задгробния живот...

Но да оставим на страна мистиката.

Нека погледнем по-научни теми. Например клиничната смърт. Наред с всички близки срещи със смъртта, това е момента, в който човек или душата му, се опитва да премине нататък... В този момент човекът се докосва до "продължението". Има хора, които са се събуждали от клинична смърт и разказват удивителни неща... Най-основнит неща са:

• чувство, че човека е извън физическото си тялото
• понякога възприемайки го от външна гледна точка
• чувство на преминаване през тъмнина или тунел
• силни емоции
• повишени възприятия
• изживяване на велика светлина или тъмнина
• навлизане в духовната среда, което може да включва ясни запомнящи се пейзажи
• среща с починали хора, духовни същества и/или религиозни личности
• знание за същността на вселената
• преглед на живота
• чувство на единство и взаимовръзка
• граница, от която няма връщане
• чувство, че има знание за бъдещето
• съвети относно целта на живота

• Никои две преживявания близки до смъртта не са еднакви и нито една характеристика не се намира във всяко преживяване, близко до смъртта.

• Най-честия доклад за такова преживяване включва силно чувство на мир, радост и обич, често среща със безусловно обичаща светлина.

• Мъчителни преживявания понякога са докладвани, включващи същите елементи, но със противоположните емоционални състояния - огромен страх, изолация, не съществуване, объркване, мъка и вина.

Интересно, нали? А дали това не са ли халюцинация?
Не. Халюцинациите са нелогични, краткотрайни, странни и/или изопачени, докато повечето преживявания са логични, системни, ясни и разбираеми. Хората обикновено забравят техните халюцинации, докато тези преживявания остават живи за десетилетия. Освен това те често водят до дълбоки и трайни промени на личността, отношенията, вярите и ценностите, докато това никога не се наблюдава при халюцинациите. Хората обикновено гледат на халюцинациите като нереални, фантазии, докато хората често описват техните преживявания като "по-реални от реалното". Отделно хора, които са имали и халюцинации и такива преживявания казват, че те са доста различни неща.

Но дали можем да им вярваме ?
Възкръсването от света на мъртвите е хилядолетна мечта на човечеството. Иисус възкресил Лазар и сам възкръснал. Орфей получил разрешение да отведе любимата си жена Евридика от Царството на мъртвите. Виктор Франкенщайн съживил чудовище, създадено от части от телата на покойници. Всичко това казва, че душата през това време е била някъде!



В продължение на много векове хората са наблюдавали случаи на завръщане към живота на този, който току-що е умрял.

Подобни усещания при клинична смърт понякога изпитват и деца, които са твърде млади, за да имат предварително формирани представи за задгробния живот. Професор Брус Грейсън от Медицинския център при Вирджинския университет и група учени под ръководството на Пим ван Помел от холандската болница Рейнстат провели редица статистически изследвания на стотици пациенти, преживели клинична смърт. Изяснило се, че „околосмъртните впечатления" не са свързани с религиозността, страха от смъртта, етническата принадлежност, пола, социалното положение, медицинските показатели, продължителността на клиничната смърт и умствените способности.

Излиза, че клиничната смърт съвсем не е смърт, а едно от състоянията на организма, не по-малко интересно, отколкото съня, смеха или общата наркоза. За учените това е най-адекватният модел на процеса на умиране. Независимо от причините за смъртта, спирането на сърцето е една от последните стъпки по пътя към отвъдния свят. Учените се надяват, че изучаването на клиничната смърт ще им позволи да се доближат до разбирането на това какво представлява съзнанието и как то е свързано с конкретните физиологически процеси в мозъка. А от там и какво се случва след смъртта с душата на човека...

Свръхестествено

Вярвате ли в свръхестественото?

А в призраци?

Мистериите са едно много силно... завладяващо... дълбаещо в душата ти чувство...
Те те карат да се оглеждаш всеки път зад тъмния ъгъл и да очакваш нещо необичайно там...

А какво ще стане ако наистина видите нещо там?

Как бихте реагирали?

Как бихте живели от тук нататък...

Представете си една тъмна стая... нощ. Вие тъкмо сте загасили лампата и сте се намъкнали в леглото... под студените, все още, завивки... И тогава чувате някакво шумолене в стаята. Малко, леко и кратко...

Колко от вас биха скочили в опит да светнат лампата? А колко не биха му обърнали внимание? Аз съм от първите.
Винаги скачам или поне ококорвам широко очи и търся източника на този шум...

Мислела съм си какво ли ще стане ако този шум не се окаже обичайния... наместването на някоя шумяща торбичка... или шум от улицата или от самия блок... Какво ако някой ден отворя очи и видя чифт зелени "котешки" очи, които са ме зяпнали... светещи в тъмното...
Какво бихте направили вие?

...

Естествено това е всичко във въображението ни (.. или?) и на практика да се случи трябва да има някакво необикновено нещо... тук се намесват мистериите и всички истории за призраците... привидения, полтъргайсти... духове.
Свръхестественото тормози хората от много отдавна... според мен, едва ли ако няма нищо вярно в това хората щяха да продължават да вярват в тях. Това е като извънземните. Всички знаем, че са там някъде.. но къде точно, какви са, какво искат... а може би са само присъствие.. нематериално.. заблудена душа... душата на неродено дете, лутаща се като сянка в живота, който е трябвало да има...

Има много фотографии на призраци.. забелязали ли сте, че всички те са на хора... и то добре облечени, почти вонаги смирено гледащи или съпровождащи хората на снимката или просто реещи се... виждали ли сте стряскаща фотография на разярен дух? Не? Хм...
Не ви ли се струва странно, защо тогава всички ние се страхуваме от тях? Щом са толкова смирени, защо изпитваме ужас от това да ги срещнем... замисляли ли сте се за идеята, че духове няма. Че те са просто, така търсените извънземни, които се опитват да се свържат с нас... и че образа на смирен "землянин" може би е най-верният подход за среща с тях...

Ако наистина се замислите в това, то идеята за задгробния живот някак губи реални граници...

Но нека да оставим тази теория за друг път.

Ето как обикновено се представя един призрак:


Просто една мъгла... някак само като загатване за нещо свръхествествено и загадъчно...
Но нека погледнем една снимка на предполагаемо истинско свидетелство за призраци... предупреждавам, че е малко шокиращо :)


Увеличението е на човека на най-горния ред, четвъртия от ляво на дясно.
Предполага се, че това е един от групата, който е загинал същия ден. Снимката е правена малко преди погребението. Много от неговите познати, след като виждат фотографията, смятат, че той е дошъл за снимката, неосъзнавайки все още, че е мъртъв. Дали е наистина така? Ами ако е?

...
...

Всички обаче изпадаме в истерия, особено децата, при мисълта, че може да се случи това:


Това естествено е само колаж на предполагаема ситуация... но не мислите ли, че е достатъчна да не можете да спите довечера на загасена лампа...



Приятни сънища... и ... какъв беше онзи шум зад вас... ? :)

Какво ще се случи на 21.12.2012г. ?

Малко ще е да кажа, че резултатите бяха що годе предвидими. Много хора вече са наясно с датата и с идеите покрай това, какво ще се случи тогава. Ето и резултата на 11-те гласували в анкетата:

Апокалипсис	1 (9%)
Края на света	0 (0%)
Ще преминем в друго измерение	0 (0%)
Света ще се промени тотално	0 (0%)
Нищо няма да се случи	3 (27%)
Не ме интересува	0 (0%)
Нещо хубаво	6 (54%)
Ще се върнат маите	0 (0%)
Ще дойдат извънземни	0 (0%)
Друго	1 (9%)

Имаме 6 човека, които смятат че ще е нещо хубаво. 6/11 е добро. Малко повече от половината са позитивно настроени за датата. А дали наистина ще е така ?

Преди известно време изписах една камара мисли по темата.
Ето линка към нея: http://sisithebest.blog.bg/hobi/2009/04/02/2012-katastrofa.316906

И малка част от постинга:
"
2012... Защо точно 2012... а не 2013 ?! Не звучи ли по-мистично някак.. може би е точно 2012, защото тогава трябва да е, не е някакъв грозен PR... датата не е избрана от някоя врачка, а от хора, цели народи, живели преди нас... преди нашия вид общество. Те са били хора, които са се занимавали най-вече с опознаване на света и те самите... според мен това е по-удачен вариант на живеене.. да разбереш какво си ти, къде си и какво можеш да правиш... безграничност, безграничност в мисленето и действията...
"

Днес пускам и новата анкета... надявам се да има още по-голям отзив :)