сряда, 7 октомври 2009 г.

За началото на вселената...

Или някъде там... в началото :)

Има един момент, когато всяко едно живо същество се замисля над фундаменталния въпрос:

От къде произлизам?
Какво съм аз?
Как така се движа, дишам...

и все такива подобни въпроси, на който няма точно финализиран отговор.



Започва се аз от къде съм - от земята (примерно, почваме с предположението, че сътворени от пръстта... или поне някои от предшествениците ни). А тя от къде? От някои метеорит... който е от космоса.. а космоса? мииии от първоначалния взрив... който е от хаоса, който е от нищото... и стигаме до финалното - а нищото къде е съществувало и може ли 'нищо' да съществува, за да се създаде нещо от него... мисля, че започна да ми пуши главата, както може би и вашата...

За това спираме и започваме с няколко интересни теории...

Първо бих казала един цитат:

"Чoвeк нe paзбиpa нeщo дoбpe, aкo нe мoжe дa гo oбяcни нa бaбa cи."

Познахте ли го? Айнщайн ;)

Та и аз така, не съм много на ясно, така че да ме извините и приемам всякакви въпроси ако не съм обяснила като хората нещо :)

Така, всеки знае за теорията за Големия Взрив.


Наясно сме, че се е образувало голямо напрежение, което е ескалирало и в резултат се е взривило, резултирайки в създаването на Вселената, такава, каквато я познаваме и днес. Нека сега се замислим до колко тази теория наподобява описание на ... черна дупка. Черните дупки са също такива събирания на огромно количество маса. Но Големият взрив не е черна дупка. Поне така мисля.


Как се образува черна дупка? С течение на времето. Което в началото го е нямало в буквалния смисъл. Няма как да се събере тази маса. Следователно Големият Взрив е един вид изхвърляне на маса... което ни навежда на мисълта, че това е обратното на черна дупка, което ако се сещате е... бяла дупка.


Следите ли ми мисълта за сега?

Имаме прехвърляне на материя от някъде в бъдещето - в миналото. Резултирайки в Големия Взрив и появата на бяла дупка. Но!

Както казах в предишен постинг :
"Хоризонтът на бялата дупка се отдръпва от падащата към нея материя (което прилича на излъчване). Стига се момент, в който хоризонтът на бялата дупка се свива до сингулярността, при което дупката изчезва."

В случая имаме линии, които могат да се проследят до неопределеното минало без да пресекът сингуларността на бялата дупка. В теорията за Големия взрив се казва, че всички тези 'световни' линии всъщност произлизат от сингуларността. Следователно, Големият взрив може би не е бяла дупка...

Но това е една от теориите. Светът може би е произлязал все пак от черна или бяла дупка, тъй като това се отрича само от теорията за Големия Взрив. Има и други теории все пак.

Нека отговорът е бялата дупка. За да имаме такава теория то трябва да обърнем времето за една умираща звезда, която създава черна дупка. Игнорираме налягането и го изобразяваме като сферичен облак от прах, в който не действа нищо друго, освен гравитацията.
Звездния колапс е бил изучаван като възможност. Може да се създаде точен модел на звездния колапс в отсъствие на налягане като се 'залепи' един модел на Фредман-Робъртсон-Лоукър (Friedmann-Robertson-Walker - ФРЛ) във вътрешността на сферична звезда, около която има Шварцчайлд модел. Така вътре в звездата космическото време ще остане хомогенно и изотропно по време на колапса.
Следователно, възвратносттa на времето при този модел не може да се различи от модела на ФРЛ ако праховата сфера е по-голяма от наблюдаваната Вселена.
С други думи - Цялата вселена може би е една огромна бяла дупка. Как може да докажем или отречем правотата на теорията? Лесно. Изчакваме милиарди години докато не видим ръба на сферата. Ето тогава бихме разбрали и отговора.

Но няма как да изчакаме толкова време, нали ;) Все пак считаме, че нашата Вселена е на около 13.7 милиарда години... Виждате колко много се е променила само в последните 200 000 години нашата планета, какво остава за цялата Вселена :)

Но аз съм на мнение, че теорията за Големия Взрив нещо не се връзва.
Замислете се:

В началото нямало нищо... след това то експлоадира...

Мммм... белите дупки са по-вероятни...


И все пак някои смятат, че има и друго обяснение... така наречените Анунаки... за които не си спомням дали съм говорила, но предполагам, че щом споменавах за Самарянците, то и за тях съм казала някоя дума :)
Може да ви разкажа за предполагаемия сблъсък на Нибуру (планетата на Анунаки) с планета... и по-късно формиращи Земята... нооо отова другия път и по-подробно :)


До следващия път!

вторник, 14 юли 2009 г.

С кой бихте искали да се запознаете на живо?

И така. След дълго отсъствие представям резултатите от последната анкетка:

Айнщайн
12 (32%)
Тесла
16 (43%)
Галилей
2 (5%)
Нютон
2 (5%)
Марк Твен
7 (18%)
Аристотел
5 (13%)
Колумб
2 (5%)
друг
2 (5%)

Гласове: 37


Оказа се много интересно. Много бих искала да разбера кой друг биха искали да срещнат тези двама души... За Тесла и Айнщайн бех убедена, че ще са от първите. Зарадва ме и интереса към Аристотел.
Марк Твен, макар и от друга сфера, е наистина велик писател, журналист и хуморист. Има ли хора, които да не са чели приключенията на Том Сойер или Хъкълбери Фин...
Ако има - да се залавят да намерят книгите и да почват. Завладяващо интересно е.
Имаше едно време едно анимационно филмче, което свалиха от екрана, защото било нецензурно. Та то беше за приключенията на Марк Твен.
Сега се чудите защо пиша за него, след като тук пиша за мистерии и наука?
Ето за това:


Годината е 1894.
На снимката е Самюел Клемънс или по-познат като Марк Твен.


Снимката е направена в лабораторията на Тесла. Двамата с Твен са били близки приятели и са споделяли страстта на другия. Марк Твен е присъствал на демонстрацията на електрическия автомобил на Тесла, който най вероятно се съхранява някъде в някой склад на Дженеръл Мотърс и Дженеръл Електрикс до момента, в който бензинът или газта ще се изчерпят...

Та така и Твен е замесен в цялата компания учени и велики мозъци ;)

Но след няколко дена пак ще пиша за компанията :) тези няколко седмици се оказват по-натоварени, от колкото очаквах...

четвъртък, 18 юни 2009 г.

Никола Тесла - един неразбран гений

Такаааа... ето и дългоочаквания постинг:

Резултатите от анкетата:

учен
32 (96%)
археолог
0 (0%)
астронавт
0 (0%)
мореплавател
0 (0%)
не знам
1 (3%)
друго
0 (0%)


Много съм доволна от всички 33ма участници в анкетата. Надявам се, че този един просто се е пошегувал с отговора си ;)

Та, кой е Никола Тесла?

Не е някой дърводелец и със сигурност не е някоя мутра с прякор :)

Той е сръбско-американски изобретател и електро-машинен инженер. Роден в Смилян, Австро-Унгария (днешна Хърватия), Тесла (10 юли 1856 – 7 януари 1943) е етнически сърбин по произход, който впоследствие приема американско гражданство.


За мен Тесла е един от най-значимите учени на модерната епоха. Човек, който е сътворил толкова много велики изобретения. Той е един невероятен ум. Един от малкото учени, който наистина се занимавал с нещо важно... не като днешните учени, които са заети с разгадаване на кой има по-голямо удоволствие при секс...

Та да се върнем на Тесла :)
неговия принос е изключително тясно свързан с разбирането за електричеството. Той е човекът, който "светва" света :)
Много от неговите изобретения се използват и до ден днешен без особени разлики. Ако гледаме в цифри - Тесла има патентовани повече от 300 изобретения, получил е за тях 15 милиона долара (тогава, а сега биха били 250-300 милиона).

Тесла е бил странен още от дете. Имал е най-различни 'фобии'. Например лист хартия, плуващ във вода, причинявал гаден вкус в устата му.
Баща му в началото е искал той да бъде духовник, което до толкова угорчило младия Никола, че той се разболял много тежко. Баща му се изплашил за живота му и му разрешил да учи в институт, съответно малко след това Тесла се оправил... но не напълно. След тази болест, той започнал да 'вижда' странни образи в съзнанието си - потоци от силна светлина...

Нека да напомним, че Тесла открива тока - променливия ток и много от неговите приложения.

Един любопитен факт е, че много от изобретенията на Тесла са революционни, но загубени за хората. Един от тях е безжичния интернет, или “Международната безжична система за предаване на информация и енергия” както е наречен. Никой не може да каже как точно е работела обаче. Това е така, тъй като никой не е открил плановете или скици на плануваното съоръжение. Тесла се е опитал да построи такава система, но е претърпял неуспех. При втория си опит избухва Първата Световна Война и военните забраняват да работи, поради страх от предаване на информация на врага. А представете си какво е да можеш да имаш възможност да използваш електричество от всяка една точка на планетата. Телефона ти винаги да е в обхват. Да изпращаш текстове, музика, рисунки, да се зареждат кораби, самолети, фабрики... Всичко това се получава, чрез насочване на електрическа енергия към определено място, отразявайки енергията в йоносферата и дори през самата Земя. Това невероятно откритие е загубено.
В днешно време горе долу имаме заместител, не е толкова невероятно добър, но е опит - сателитите.

Друго загубено изобретение е перпето мобиле.


Или така наречения вечен двигател... представяте ли си!

Историята се развива през 1931г., когато Тесла прави демонстрация пред публика на загадъчен автомобил. Самата мистерия е двигателя на автомобила. Той представлявал електродвигател с мощ 80 конски сили и 1800 оборота в минута. И до ден днешен обаче не е ясно откъде идвала енергията, която осигурявала на двигателя променлив ток. Известно е, че преди определения за експеримента момент Тесла купил от местен магазин 12 електронни лампи, малко проводници, шепа различни по цвят резистори и събрал всичко това в кутийка с дължина 60 см, широчина 30 см и височина 15 см. От нея стърчал и някакъв странен лост с дължина 7.5 см. След това Тесла поставил кутийката отзад на седалката на водача, след което хванал лоста и обявил на изненаданата публика: "Сега вече имаме енергия". Резултатът бил потресаващ: ученият карал машината цяла седмица без друг двигател или източник на захранване, при това развивайки скорост до 150 км/час. Освен това транспортното средство притежавало по-добри характеристики от останалите автомобили с мотори с вътрешно горене. Ако този експеримент беше приет радушно, навярно днес вече щяхме да се возим в автомобили с вечни двигатели. За съжаление нямаме този късмет. Смаяни от това, което видели при опита на Тесла, хората започнали да говорят за “нечиста сила” и магия, което много обидило изобретателя. Сърдит от реакцията на народа, той извадил тайнствената кутийка от автомобила и се върнал обратно в своята лаборатория в Ню Йорк.

Огромна загуба е, че тайната на тази кутийка не е разгадана и до сега.


Ами сещате ли се за телепортирания кораб? А за Лъчите на смъртта?

За тях другия път ;) ...

понеделник, 15 юни 2009 г.

Дупките на Айнщайн

Нека сега се замислим за дупките.
Не се усмихвайте, гледаме от научна гледна точка...
престанете да се усмихвате :)

Така :)

Нека да се замислим за черните дупки.



Какво представляват те според вас?

Има страшно много митове около черните дупки и повечето са се получили от Холивуд. Телевизията и филмите ги представят като тунели на времето или тунели до други измерения, или като прахосмукачка, която всмуква всичко попаднало в обсега им... и още много други. Просто казано, обаче, черните дупки са нищо повече от последния етап от еволюцията на масивните звезди. И все пак това обяснение някак си не ги прави по-лесни за разбиране или по-малко мистериозни.

Защо са наречени черни дупки?

Защото дори и светлината не може да мине през тях. популчрен мит е, че дупките всмукват всичко наоколо. Грешно. Ако Слънцето ни бъде заместено с черна дупка, със същата маса, то орбитата на Земята ще си остане непроменена. (Е, естествено ще има много други промени, но не разглеждаме тях сега ;) ) Та, за да бъдете всмукани в черна дупка трябва да се прекрачи радиуса на Schwarzschild. След него, за да се избегне трябва скорост, равна на светлинната. Въпреки веднъж минала, светлината, тя не може да избяга...
и все пак трябва да се замислим, защото радиуса принципно се изчислява пропорционално на масата на съответния обект. Ако гледаме Слънцето - радиуса му е 3км. На Земята е само 9 мм (колкото един лешник). Черната дупка в центъра на галактиката е с радиус около... 7.8 млн км.


Но спокойно. Освен ако не се приближим много близко към нея, скоро няма да бъдем всмукани ;)

По научно казано, черните дупки са небесни тела, които са толкова плътни, че пропадат в самите себе си. И така се превръщат в точковидни обекти, "пространствено-времеви сингулярности", в които гравитационното поле е безкрайно голямо.


Къде се вписва Айнщайн във всичко това?

Айнщайн, заедно с Натан Розен от университета Принстън, доказва съществуването на един друг вид дупка - Бели дупки.


Какво е бяла дупка?
Според вас какво се случва с предметите, които попадат отвъд събитийния хоризонт на една черна дупка? Къде отива всичко всмукано?

Нека се върнем в 1935та година, когато Айнщайн и Розен публикуват научен труд, посветен на така-наречените чревояди, или бели дупки.


Друго тяхно име е и мост на Айнщайн-Розен, което се свързва с възможност за преминаване от едно място на друго, съединени с пространствени коридори.
Или просто казано - идеята за тунел, водещ от едно място към друго.
Коридора се състои от два или няколко входа, съединени от общ тунел, през който е възможно преминаването. Тоест, може да се пътува от едно до друго място, във всяко направление. Съгласно квантовите закони, обаче, тези коридори могат да са и непредсказуеми - не може да се каже точно къде и по кое време ще се окажете...


Нека разгледаме по-конкретно тази теория. Идеята на белите дупки е, че те излъчват материя. Или че погълнатата от черните дупки материя излиза от бели...

Бялата дупка "излъчва" материя, привличайки я. С други думи, хоризонтът на бялата дупка се отдръпва от падащата към нея материя (което прилича на излъчване). Стига се момент, в който хоризонтът на бялата дупка се свива до сингулярността, при което дупката изчезва.
Извод: Там, където има материя, не може да съществуват бели дупки.

Бялата дупка се среща само в абстрактния математически свят, при решение на уравнения, описващи червейната дупка на Schwarzschild (или моста на Айнщайн-Розен) във вакуум.
Идеята ни е, че това представлява черна дупка, свързана с бяла дупка чрез тунел през пространство-времето.
Това решение на уравненията обаче няма смисъл в реалната Вселена, защото черната дупка никога не е във вакуум: тя се образува при колапс на звезда, т.е. при присъствие на материя. Когато включим материята в уравненията, белите дупки изчезват от уравненията.
Дали съществуват самостоятелни бели дупки?
Това не е много вероятно, понеже се нарушава втория закон на термодинамиката.


И все пак Айнщайн е бил убеден в своята правота. А дали той не е знаел малко повече, от което е опитал да опише...


Може би предстои да разберем... или може би не.

Замислете се, черните дупки са смятани и за първоизточник на Вселената. Една от теориите е, че Големия Взрив се е получил в центъра на черна дупка. Нооооо, това за теориите за началото на Вселената е тема на друг постинг :)



Весел ден от мен и не се приближавайте много до черни дупки :P, а и гласувайте горе в дясно :)))))

сряда, 10 юни 2009 г.

Айнщайн - лудият гений!

Аз така гласувах ;)
А ето и вашите отговори на въпроса дали е луд или е гений Айнщайн:

луд
1 (3%)
гений
8 (25%)
луд гений
18 (56%)
учен
2 (6%)
откривател
1 (3%)
изплезен старец
1 (3%)
не знам за него
0 (0%)
друго
1 (3%)


Всичко на всичко - 32-ма участника, една от най-големите ми активности в анкетите за сега!
Това означава, че или почвам да ставам по-четена или Айнщайн е интересен ;)
Мисля, че е първото :D


Та, нека да разгледаме резултатите. Повечето от нас смятат, че Айнщайн е луд... гений. Според мен наистина е бил до някаква степен луд. Не в лошия смисъл. Просто, за да измислиш нещо такова трябва да имаш голямо въображение и мозъка ти да работи на максимална степен. В днешно време тези хора, които са с по-различно мислене са или луди или гении... така, че той е успял да се закове по средата. Радвам се на човека, който го е определил като изплезен старец, предполагам е само за забавата ;) макар, че изплезената му снимка е станала една от най-известните му. А знаете ли историята на тази снимка? Ще ви разкажа след малко...
Искам да обърна внимание на тримата гласували с луд, откривател и друго. Луд, да, може би, откривател - да, положително, и то революционен откривател, но друго... Много бих се зарадвала на коментар от човека, гласувал за последното... Какво е неговото мнение за Айнщайн? Ако някой иска може в коментарите и да погадае. Според мен просто не е могъл да избере кое от всичките прозвища да му даде. Но това си е мое мислене :)

Та. От цялата работа със сигурност знаем, че всички познават великия учен.


Малко предистория...

Той е роден на 14 март 1879. Немски физик и теоритик от еврейски произход, известен най-вече със създаването на теорията на относителността (инфо) и допринесъл значително за развитието на релативистката космология. Неговото име се отъждествява с популярното уравнение E = mc2 за еквивалентност на маса и енергия.


Това е известния Айнщайн.

Но любопитните факти са по интересни... :)

Едно от най-великите му открития е осъзнаването на факта, че времето е относително. То се ускорява или намаля, според това колко бързо се движи едно нещо отнесено към друго. Колко се променя?

Всеки от нас понякога има чувството, че времето сякаш се точи покрай него... Всичко е бавно и сякаш на забавен каданс. Друг път докато се обърнеш и вече си закъснял за ставане за работа :). Но нали човек не може да променя скоростта на времето? То винаги тече по един и същи начин... или ?

Айнщайн не мисли така. Идеята му е, теоритично, че колкото по-близо сме до скоростта на светлината (186,000 мили на секунда), толкова повече времето ще изглежда да се движи по-бавно за нас, от гледна точка на някой, който не се движи спрямо нас. Той нарича това забавяне на времето поради движение на времеви разширявания. Разбрахте ли нещо? :)

Спокойно. Нека си представим, че стоите някъде на Земята (примерно :D) и държите часовник. Нека ваш приятел да е в ракета, която преминава покрай вас с почти 186,000 мили в секунда. Той също има часовник. Ако можехте да погледнете часовника на приятеля си, то вие бихте забелязали, че той се движи значително по-бавно от вашия. Въпреки това, приятеля ви ще си мисли, че часовника му работи идеално, а вашия се движи супер бързо. Малко е объркващо :) И все пак не се притеснявайте. На Айнщайн му е отнело години, за да го разбере... а той все пак е доста умен човек ;)


Дали тази теория е вярна? Ами нека да погледнем експеримент... направен през 1970г. Два атомни часовника са сверени безупречно. Както знаем, атомните часовници са едни от най-точните и биха дали отклонение от малка част от секундата за много голямо време... Та единия е оставен на земята, а другия в совалка, обикаляща Земята с 600 мили в час. След пълната обиколка, двата часовника... се оказали с разлика от няколко билионни от секундата. Разликата е малка, но все пак теорията се отнася за скорост близка до светлината, тоест за скорост с няколко милиона пъти повече от 600 мили в час ;)

В предния постинг казах, че ще говоря за белите дупки... мисля да го направя във следващия, защото този стана прекалено дълъг. А и не може да се разкаже за Айнщайн накратко.


Но нали не си мислите, че съм забравила за най-известната му снимка :)

Та тази снимка е направена от един фотограф с много късмет! Идеята била да се направи фото на известния учен по случай 72-годишнината му. В последния момент обаче се проявила лудостта в неговата душа и той се изплезил. Случката изглеждала като провалена фото сесия, но всъщност се оказва сензация, която изстрелва акциите на фотографа.

По принцип Айнщайн се е държал добре с журналистите. Един от тях веднъж го помолил на кратко да формулира същността на теорията за относителността и получил следния отговор: "Ако държите на коленете си очарователна дама един час, ще ви се стори, че е минала само минута. Ако държите за минута горещ тиган, тя ще ви се стори час."

Особено любезен бил носителят на Нобелова награда за физика с красивите репортерки. Когато една от тях го попитала каква е разликата между времето и вечността, той казал: "Дете мое, ако имах време, за да ви обясня тази разлика, щеше да измине цяла вечност, преди да я разберете."

Та така с Айнщайн за сега...

Ето три негови цитата, които са доста актуални за България в момента:
  • Не можем да решим проблемите, като използваме същия начин на мислене, който сме използвали, когато сме ги създавали.
  • Не се подчинявай на властта, ако това противоречи на принципите ти.
  • Няма толкова висша цел, която да оправдае използването на всякакви средства.

ПП. Гласувайте в анкетата горе в дясно! :)

вторник, 2 юни 2009 г.

Бермудския триъгълник... мистерия или проста геометрия...

И така. Приключи една анкета, посветена на едно наистина много интересно място.

Бермудския триъгълник... има ли мистерия около него?


има извънземна дейност там
2 (12%)
военните са виновни
1 (6%)
има странни (необясними) сили
9 (56%)
глупости
1 (6%)
Бермудския... какво ?
0 (0%)
нямам мнение (не знам)
0 (0%)
просто съвпадения
2 (12%)
друго
1 (6%)

В самата анкета участваха 16 души. Отговорите са разнообразни и интересни, но повечето от гласувалите са решили да гласуват за най-неутралното. А именно - има странни (необясними) сили там. Всички посетили блога знаят какво е Бермудския триъгълник (много съм доволна, че хората са много образовани), както и това, че всеки от тях има мнение. Трима обаче не вярват в Бермудския триъгълник.

А дали наистина трябва да се вярва в него или е просто поредната измишльотина...
Аз винаги предпочитам вие да решите сами за себе си, но нека първо видим някои интересни случки около този триъгълник...

Първо. Къде е този триъгълник.
Триъгилника има за "граници" линиите между Бермуда, към Пуерто Рико, Югоизточния бряг на Флорида и обратно към Бермуда.


В тази област сякаш има извънземна дейност...

... или просто прекалено много съвпадения.



Нека започнем с обясненията на учените. Според много от тях всичко се обяснява научно. В тази област има много метан. Голямото му количество може да причини потъването на кораб или да свали самолет. Аз лично не вярвам на тази теория. Намирани са много кораби, които нямат никакви следи от каквото и да е обгазяване. единственото странно е, че екипажа безследно е изчезнал...

Друга теория.
Има много магнитни сили в района. Те могат да причинят объркване на инструментите и самолетите да се разбият. Но какво за корабите ? Добре, уредите им престават да работят и те потъват - блъснали се в някой риф, остров или друго. Отново не обяснява изчезването на екипажи, както и не намирането на останки от кораби.

Трета теория.
Пирати. Не, не и не. Ако едни пирати могат да свалят самолети и кораби и да останат невидими за всички... аз ще си изям шапката ;)

Други теории.
Урагани и човешки грешки. Толкова много и все там? Може мястото вече наистина да всява страх и човек да е прекалено уплашен, навлизайки водите на Бермудския триъгълник... но не вярвам да е така. Ураганите... ами те се сформират при наличие и на облаци, което липсва.

Е, някои от инцидентите все пак са причинени от някои от тези теории, но не всички и не толкова много. Има много и най-различни примери за хора, които преживяват странни случки, чувства, видения, когато са в Триъгилника.

Ето няколко случки, които са най-запомнящи се от всичките изчезвания.
Става въпрос за загуба на Американски кораб USS Cyclops през март 1918 и самолети от ескадра 19 през Декември 1945г.. Кораба потъва в появила се, сякаш изневиделица, буря, а самолета пада в океана след свършване на горивото му.



Останки и двата не са открити до сега.

Друго познато изчезване е на цивилен танкер SS MArine Sulphur Queen, който превозва сяра. Случката в през Февруари 1963. Останки от танкера не са намерени. Големината му е 159м. на 21м. Единственото, което е открито на повърхността на водата са спасителни жилетки и други неща, използвани при корабокрушение или бедствие.

Безследно изчезнали.
Кораба Mary Celeste е най-интересния от този вид мистерии. През 1872 двумачтовия 282-тонен кораб Мери Селесте бива намерен изоставен. Всичко си е било на мястото, с изключение на екипажа. Интересно нали ? Но нека погледнем записките при последвалото разследване. Малко хора значт, че при намирането на кораба, той е на половина пълен с вода, както и че е липсвала ена от спасителните лодки. Възможна теория - кораба се е натъкнал на големи вълни, водовъртеж, буря, течение, рифт или нещо друго и мислейки, че кораба потъва - екипажа се е изнесъл с лодката. Още повече, че кораба бива открит по-близо до Европа, от колкото до Америка... И все пак въпроса остава... къде е екипажа... и защо никой не се е обадил за помощ?

Но нека преминем границата на науката и навлезем в мистиката.
Има теории, че на дъното на океана там има извънземна дейност. Ентусиастите биха казали, че това е подводна площадка за кацане на космически кораби... Склонна съм да вярвам, че има нещо под водата, което причинява всички тези аномалии. Но по-скоро вярвам да е военна дейност, прикрита с мистерията за НЛО.

Има много случаи, в които малко преди даден кораб или самолет да изчезне от радарите да съобщава за необикновени неща. Стълбове светлина, необичайни облаци, невероятно затишие. Има пилоти, които след успешно преминаване през триъгълника да споменават за необикновени преживявания. Като оставим на страна видяни НЛО кораби и подобни, остават интересните случки, в които са видяни изчезналите машини. Пилоти са виждали самолети, които са сякаш от преди век, реещи се из небето... Кораби, появяващи се неочаквано близо и изчезващи също толкова бързо...

А какво ще кажете за теорията, че там всъщност е потопената Атлантида?
Нека се запознаем с физика Edgar Cayce (1877 - 1945). Той изказва мнението, че там всъщност е потънала мистичната страна, за която ви разказах предния път. Според него уреди от Атлантида причиняват всички тези странни аномалии. Огнени кристали, ги нарича той. При потъването, някои от тях са се повредили. Макар и края на неговата теория да отива в рамките на въображението, според някои, той казва, че елементи от Атлантида предстои да изплуват. Той посочва годината 1968-а, като казва, че това му е съобщено по време на спиритичен сеанс. Уникалното в случая не е точно всички тези негови теории, предполагам, че повечето от вас смятат, че са глупости. Уникалното е, че през 1968-а година, в близост до остров Бимини (до Бахамите) е открит така наречения Bimini Road или Bimini Wall или Roar. Все наименования на "пътя", който образува североизток-югозападна линия... настилката е направена от различни по размер кръгли камъни.

Дали този, на пръв поглед луд, физик наистина е знаел какво говори ?

Вие как мислите ? Интересно ми е човекът, отговорил на анкетата с Друго. Той какво е имал в предвид ?

Отговорът на моя любимец - Айнщайн.

Той е може би единствения човек, който е разгадал мистерията на Бермудския триъгълник. За наше нещастие той отказва да сподели откритието си с никой друг. Теориите му, обаче, се въртят около времето и пространството. Според него се получава някакво пречупване на пространството, така наречените времеви тунели. През които може да се мине при определени обстоятелства. Къде водят тези тунели е неизвестно. Според него може да водят до 500м по-нататък, но може да те заведът от другата страна на Млечния път... но за тези негови теории ще говорим друг път. :)

И все пак... дали има нещо извънземно или не точно... дали науката има пръст в аномалиите на това място... всеки има право да подложи на съмнение Бермудския триъгълник. Но дали този Дяволски триъгълник не ни подлага нас на някакъв тест ... ?


ПП. Не забравяйте да гласувайте в новата анкета горе в дясно!

понеделник, 25 май 2009 г.

Атлантида


И така. Вече имаме резултати от гласуването на тема Атлантида. Тази наистина загадъчна цивилизация на атлантидите ни вълнува от много време. Правени са филми по темата. Учени са се изказвали и пишели дисертации... Всичко тов опира до едно нещо. Никой не може да каже със сигурност дали ги е имало. Къде са били и какво са правили... Ето обаче какво смятат читателите ми, 10 на брой:

да
5 (50%)
не
0 (0%)
може би
4 (40%)
друго
1 (10%)

Тоест, от всички тях, никой не предполага, че не са съществували. Около половината се съмняват, но никой не е категорично против. Нека да погледнем тогава в научните разкрития... а после може и в мистиката... за Атлантида!

На картата стрелката сочи север
(Египтяните смятали, че юг,
а не север се намира отгоре.).
Надписа в ъгъла на картата в превод
от латински означавва:
Атлантида, сега е под водата,
според вярванията на египтяните
и описанието на Платон.


Атлантида е мистично място - по описания е остров. На него цивилизацията е процъфтявала. Имало е много развита наука, медицина, архитектура и други. Говори се, че атлантидите са били невероятни и ни провокират от много много години, да ги открием... или поне това, което е останало от тях.


Атлантида се счита за изгубена. Никой не знае точното местонахождение на острова.
Първи за него пише Платон, който смята, че Атлантида е била унищожена от природно бедствие около 9000 години преди неговата епоха (роден ок. 427г. пр.н.е.). Но повечето съвременни учени смятат, че той просто е измислил тази цивилизация. Дори и местонахождението й е изключително спорно. Предполагало се е, че се намира на най-различни точки от планетата. Това включва Южния полюс, о-в Тера, Атлантическия океан, Южна Америка, Индийския океан, Средиземно море... дори има теории, че това е действително съществувала империя, но наречена по друг начин - пр. Троя. Е. Цангер открива много прилики между Атлантида и Троя, но... и това не е достатъчно доказателство.

Нека разгледаме разсъжденията на Платон. Разказа му за Атлантида идва от Солон - атински законодател и философ, видял в Саис (някогашна столица на Египет) колона с разказ за Атлантида. Солон бил приятел на дядото на Платон. Превода на Солон обаче може да не е верен. Той може да е объркал смятането на годините, тъй като египтяните са имали още два календара (освен 365-годишния) - празнични и ръководени от Луната. Така, че по тях потъването на Атлантида вместо на 9000г. минава на 1 207г. пр.Хр.

Според тях островът е бил 600км. на 400км.

Атлантите биват описани като хора със светла кожа, синеоки. Няма данни за продължителността на живота им. Според Платон, били миролюбив и честен народ. Трудели се много и имали блестящ ум.

Кантор, ученик на Платон, също твърди, че е виждал колоните в Египет, където са описани Атлантида и населението й. Много от съвременните учени продължават обаче да не вярват на това. Както и на внезапното й изчезване. Въпреки това едно от научните обяснения, с които се обяснява краят на една такава напреднала цивилизация, според стях, е потоп.

Всички евреи и християни израстват с библейската история за Ной и неговия ковчег. Оказва се, че историята е почерпена от по-ранни източници. Такъв мит е разпространен из народите по целия свят. Легенди за Ной, но наричан с различни имена, се среща още във фолклора на Сирия, Гърция, Индия, племена от Северна и Южна Америка, сред масаите в Африка, хотентотите, малайците,самоанците, бирманците, камбоджанците, моарите в Нова Зеландия, дяките в Борнео и в Китай. Категоризирани като митология, тези изкривени интерпретации на спомен за действително събитие, датирано приблизително по времето, когато Платон твърди, че Атлантида е изчезнала. Тази колективна памет кара някои учени да мислят, че този потоп е сложил краят на континента...

В началото на тази година, след като Google пускат Google Ocean се прави случайно разкритие. Потребител на Google Ocean е забелязал мрежа от улици на океанското дъно. Тя се намира на едно от местата, където най-вероятно се е намирала Атлантида – на дъното на Атлантическия океан, на около 1000 км от северозападния бряг на Африка, близо до Канарските острови. Координатите на мястото са: 31 15'15.53N 24 15'30.53W. Дали наистина е имало нещо там и дали става дума за Атлантида или просто потънал град/местност ?



Отделно.
Кои са били тези Атлантиди и дали не са един вид връзка. Звеното, свързващо няколко различни по местоположение цивилизации? Има много сходства между различните култури. Атлантолозите обръщат внимание на това, че вЕгипет и Мексико се строят пирамиди, правят се каменни саркофази, мъртвите се мумифицират, използва се йероглифно писмо. И в Египет и в Мексико има култ към слънцето, сходна система в изчисляване на времето и доста развита астрономия. Някои атлантолози приемат, че ацтеките, инките, маите и египтяните са били ученици на атлантите, които са долетяли (или доплували) по техните земи след катастрофа (Озирис в Египет и Кетцалкоатъл в Америка).

изображение на Атлантида

И като за край.
Все пак вярвате ли, че един ден ще открием древно място, потопено под океана, което се е наричало Атлантида? Дали ще е хубаво това или ще ни донесе повече беди, от колкото ползи. Наистина ли искаме едно такова богатство от научни факти и данни, да попадне в ръцете на търсещите го - а именно военни. Защото да не би да си помислихте, че учените имат достатъчно пари сами да се финансират в името на благото на човечеството. Зад всички тях стоят фирми, държави, учреждения, някои от които са с не много идеална представа за бъдещето на едни уникални технологии...

Та стигаме до въпроса (леко перефразиран): да я открием или да не я открием ?



ПП. Гласувайте на анкетата горе в дясно. Благодаря! :)

петък, 15 май 2009 г.

Има ли задгробен живот?

След приключилата анкета останах доста доволна. Гласуването по едно време малко се закучи и почти свички резултати бяха равни, но днес имаме "победител".

да
12 (50%)
не
4 (16%)
може би
6 (25%)
друго
2 (8%)

Гласували: 24

И така с радост искам да заявя, че много хора споделят и моето мнение. Задгробния живот е много тънък момент. Място където се преплитат едновременно желания, мисли, религия... Много бих искала да разбера тези двама души, които са избрали последния вариант, какво искат да кажат всъщност. Ако може да оставят коментар...
Та за хората задгробния живот е едно продължение на реалността. Но ако го има наистина, то тогава и той е един вид реалност. Разликата е, че никога не можем да се върнем от него... или дали е така? Дали всъщност задгробния живот не се преплита с прераждането. Ако една душа е вечна, то тя се преражда. Ако има задгробен живот, то тази душа, попаднала там, няма да се прероди. Значи ли това, че задгробния живот се явява един вид спирка между двете .. чистилище ? Можем наистина само да предполагаме, защото за разлика от много други неща, това не може да бъде изучено... поне за сега. Не за друго, но за да отидеш там, тряба да си умрял, а това не е вариант за учените :) а и за всички.

А няма никой, който да си спомня за това място.



Или дали е така ?
Новороденото е най-близкия контакт с времето, когато душата на човек не е в тялото му. Ако то можеше да говори е възможно да ни разкаже за тогава. Проблема е, че то забравя много бързо след раждането своя предишен живот. Това значи ли, че въздухът, защото това е катализатора на детето да заживее, убива спомените? Защо забравяме? Кое ни кара да забравяме... Всички са се заели да изследват какво ли не и къде ли не.. но често се забравя простичкото нещо, което е постоянно около нас... ако няма въздух - няма живот. Въздухът често ни представя интересни картини. Движението на пушък е почти магическо...

Дали наистина се вижда бяла светлина, в края на тунела или това е поредната пропаганда от страна на филмите.. на Холивуд. Дори и да съществува едва ли ви чакат фанфари и други... най-много да ви заведът в една стая (чакалня) и да ви разпределят в различни стаи от някакъв хотел... докато не ви изгонят да се родите отново... Случващото се, особено в днешния свят, е толкова сиво и еднообразно, така, че съжалявам, но защо и тогава да не е така... всяко нещо е както човек си го представя. Ако искате да има фанфари, крилца и ореолче... вярвайте го! Вярата и мечтите са нещата, които никой няма да може да ви отнеме. Така, че мечтайте... а знаете ли, може да греша и да има и бели гълъби даже ;)

Макар и да не са твърди доказателства, все пак има хора, които свидетелстват за съществуването на такъв живот. Това са ясновидците и екстрасенсите, но най-вече един стар народ. Да, говоря за Египет.

За древните египтяни задгробния живот е широко разпространена идея. Те вярват в него, както и в прераждането. Строяли са пирамиди и са оставяли нужни вещи за задгробния живот, както и инструкции какво ще се случи с душата по пътя й към царството на смъртта. Египтяните са смятали, че за да може да тръгне душата по пътя към това продължение, то трябва физическото тяло да бъде бласамирано. Това е един особен и много сложен и бавен процес. Той е продължавал около 70 дни. Най-напред чрез остър инструмент през носа бил изваждан главният мозък. След това през разрез на корема били изваждани всички вътрешни органи, освен сърцето. Разрезът бил запушван с ленено платно, и тялото било потапяно за около 40 дни в разтвор на вар, за да се изсуши - мумифицира. След това то било увивано с ленени превръзки.

Върху лицето била поставяна маска, представляваща реалистичен портрет на починалия. Балсамирането, като процес за запазване на тялото и на Ка и Ба душите е измислено в Древен Египет по време на четвъртата фараонска династия. Жреците на Анубис ръководят процеса под зоркия поглед на самото божество. Всички меки тъкани, мозъка и по-голямата част от вътрешните органи се изваждат. Кухините се почистват и цялото тяло се покрива с натриев карбонат. Червата, дробовете, черния дроб и стомаха се запазват отделно, закриляни от четирите сина на бог Хор: Дуамутеф (стомах), Кебсенуеф (черва), Хапи (бели дробове), и Имсети (черен дроб). После тялото се намазва отвън и отвътре със смола, за да се консервира, след което се опакова в ленени бинтове.


Душата Ка може да се върне в тялото само ако то е добре запазено. Повреденото тяло не може да бъде разпознато от душата и това намалява възможността за вечен живот. Страха от това кара египтяните да полагат особено внимание и старание при процеса на мумифициране и самото погребение. Тази 'втора смърт' може да се използва, за да се отмъсти на някого след смъртта му, като се унищожи мумията му.

Мумифицирани са и много животни, за които често се смята, че са били домашни любимци. Други египтолози твърдят, че това са божествени превъплащения.

А дали наистина Египетските фараони живеят вечно... Дали Амон-Ра е все още горе и ни наблюдава...


Подобни вярвания съществуват и при други народи.

Индианците мая киче полагат мъртавците по гръб, за да може душата им да излезе безпрепятствено през устата и бог да я изтегли в отвъдния свят. Подобно на божествената същност, душата е изобразявана като лента или въже. За канадските индианци наскапи душата е пламъче, сянка или искра, което излиза през устата. За делалуерите душата се намира в сърцето и я назовават изображение и видим феномен, който няма телесна материя.

Има теории, че душата тежи 21 грама, понеже хора са претегляни преди и след смъртта си и при второто претегляне са тежали 21 грама по-малко.

Освен всички тези вярвания имаме Клеопатра, която се смята, че е искала да преживее смъртта и е пиела алхимичен коктейл... за жалост тя - единствения човек, който може би е пиел правилното нещо, се е самоубил малко след началото на терапията. Има случай и на китайски император и неговия придворен алхимик, който приготвял в течение на една година „еликсир на безсмъртието.“ Месец след приемането му императорът се споминава...

Дали рецептата го е убила или наистина е станал безсмъртен, преминавайки в задгробния живот...


Но да оставим на страна мистиката.

Нека погледнем по-научни теми. Например клиничната смърт. Наред с всички близки срещи със смъртта, това е момента, в който човек или душата му, се опитва да премине нататък... В този момент човекът се докосва до "продължението". Има хора, които са се събуждали от клинична смърт и разказват удивителни неща... Най-основнит неща са:

  • чувство, че човека е извън физическото си тялото
  • понякога възприемайки го от външна гледна точка
  • чувство на преминаване през тъмнина или тунел
  • силни емоции
  • повишени възприятия
  • изживяване на велика светлина или тъмнина
  • навлизане в духовната среда, което може да включва ясни запомнящи се пейзажи
  • среща с починали хора, духовни същества и/или религиозни личности
  • знание за същността на вселената
  • преглед на живота
  • чувство на единство и взаимовръзка
  • граница, от която няма връщане
  • чувство, че има знание за бъдещето
  • съвети относно целта на живота
  • Никои две преживявания близки до смъртта не са еднакви и нито една характеристика не се намира във всяко преживяване, близко до смъртта.
  • Най-честия доклад за такова преживяване включва силно чувство на мир, радост и обич, често среща със безусловно обичаща светлина.
  • Мъчителни преживявания понякога са докладвани, включващи същите елементи, но със противоположните емоционални състояния - огромен страх, изолация, не съществуване, объркване, мъка и вина.
Интересно, нали? А дали това не са ли халюцинация?
Не. Халюцинациите са нелогични, краткотрайни, странни и/или изопачени, докато повечето преживявания са логични, системни, ясни и разбираеми. Хората обикновено забравят техните халюцинации, докато тези преживявания остават живи за десетилетия. Освен това те често водят до дълбоки и трайни промени на личността, отношенията, вярите и ценностите, докато това никога не се наблюдава при халюцинациите. Хората обикновено гледат на халюцинациите като нереални, фантазии, докато хората често описват техните преживявания като "по-реални от реалното". Отделно хора, които са имали и халюцинации и такива преживявания казват, че те са доста различни неща.

Но дали можем да им вярваме ?
Възкръсването от света на мъртвите е хилядолетна мечта на човечеството. Иисус възкресил Лазар и сам възкръснал. Орфей получил разрешение да отведе любимата си жена Евридика от Царството на мъртвите. Виктор Франкенщайн съживил чудовище, създадено от части от телата на покойници. Всичко това казва, че душата през това време е била някъде!



В продължение на много векове хората са наблюдавали случаи на завръщане към живота на този, който току-що е умрял.

Подобни усещания при клинична смърт понякога изпитват и деца, които са твърде млади, за да имат предварително формирани представи за задгробния живот. Професор Брус Грейсън от Медицинския център при Вирджинския университет и група учени под ръководството на Пим ван Помел от холандската болница Рейнстат провели редица статистически изследвания на стотици пациенти, преживели клинична смърт. Изяснило се, че „околосмъртните впечатления" не са свързани с религиозността, страха от смъртта, етническата принадлежност, пола, социалното положение, медицинските показатели, продължителността на клиничната смърт и умствените способности.

Излиза, че клиничната смърт съвсем не е смърт, а едно от състоянията на организма, не по-малко интересно, отколкото съня, смеха или общата наркоза. За учените това е най-адекватният модел на процеса на умиране. Независимо от причините за смъртта, спирането на сърцето е една от последните стъпки по пътя към отвъдния свят. Учените се надяват, че изучаването на клиничната смърт ще им позволи да се доближат до разбирането на това какво представлява съзнанието и как то е свързано с конкретните физиологически процеси в мозъка. А от там и какво се случва след смъртта с душата на човека...

петък, 8 май 2009 г.

Свръхестествено


Вярвате ли в свръхестественото?

А в призраци?

Мистериите са едно много силно... завладяващо... дълбаещо в душата ти чувство...
Те те карат да се оглеждаш всеки път зад тъмния ъгъл и да очакваш нещо необичайно там...

А какво ще стане ако наистина видите нещо там?

Как бихте реагирали?

Как бихте живели от тук нататък...

Представете си една тъмна стая... нощ. Вие тъкмо сте загасили лампата и сте се намъкнали в леглото... под студените, все още, завивки... И тогава чувате някакво шумолене в стаята. Малко, леко и кратко...

Колко от вас биха скочили в опит да светнат лампата? А колко не биха му обърнали внимание? Аз съм от първите.
Винаги скачам или поне ококорвам широко очи и търся източника на този шум...

Мислела съм си какво ли ще стане ако този шум не се окаже обичайния... наместването на някоя шумяща торбичка... или шум от улицата или от самия блок... Какво ако някой ден отворя очи и видя чифт зелени "котешки" очи, които са ме зяпнали... светещи в тъмното...
Какво бихте направили вие?

...

Естествено това е всичко във въображението ни (.. или?) и на практика да се случи трябва да има някакво необикновено нещо... тук се намесват мистериите и всички истории за призраците... привидения, полтъргайсти... духове.
Свръхестественото тормози хората от много отдавна... според мен, едва ли ако няма нищо вярно в това хората щяха да продължават да вярват в тях. Това е като извънземните. Всички знаем, че са там някъде.. но къде точно, какви са, какво искат... а може би са само присъствие.. нематериално.. заблудена душа... душата на неродено дете, лутаща се като сянка в живота, който е трябвало да има...

Има много фотографии на призраци.. забелязали ли сте, че всички те са на хора... и то добре облечени, почти вонаги смирено гледащи или съпровождащи хората на снимката или просто реещи се... виждали ли сте стряскаща фотография на разярен дух? Не? Хм...
Не ви ли се струва странно, защо тогава всички ние се страхуваме от тях? Щом са толкова смирени, защо изпитваме ужас от това да ги срещнем... замисляли ли сте се за идеята, че духове няма. Че те са просто, така търсените извънземни, които се опитват да се свържат с нас... и че образа на смирен "землянин" може би е най-верният подход за среща с тях...

Ако наистина се замислите в това, то идеята за задгробния живот някак губи реални граници...

Но нека да оставим тази теория за друг път.

Ето как обикновено се представя един призрак:


Просто една мъгла... някак само като загатване за нещо свръхествествено и загадъчно...
Но нека погледнем една снимка на предполагаемо истинско свидетелство за призраци... предупреждавам, че е малко шокиращо :)


Увеличението е на човека на най-горния ред, четвъртия от ляво на дясно.
Предполага се, че това е един от групата, който е загинал същия ден. Снимката е правена малко преди погребението. Много от неговите познати, след като виждат фотографията, смятат, че той е дошъл за снимката, неосъзнавайки все още, че е мъртъв. Дали е наистина така? Ами ако е?

...
...

Всички обаче изпадаме в истерия, особено децата, при мисълта, че може да се случи това:


Това естествено е само колаж на предполагаема ситуация... но не мислите ли, че е достатъчна да не можете да спите довечера на загасена лампа...



Приятни сънища... и ... какъв беше онзи шум зад вас... ? :)

четвъртък, 7 май 2009 г.

Какво ще се случи на 21.12.2012г. ?

Малко ще е да кажа, че резултатите бяха що годе предвидими. Много хора вече са наясно с датата и с идеите покрай това, какво ще се случи тогава. Ето и резултата на 11-те гласували в анкетата:

Апокалипсис
1 (9%)
Края на света
0 (0%)
Ще преминем в друго измерение
0 (0%)
Света ще се промени тотално
0 (0%)
Нищо няма да се случи
3 (27%)
Не ме интересува
0 (0%)
Нещо хубаво
6 (54%)
Ще се върнат маите
0 (0%)
Ще дойдат извънземни
0 (0%)
Друго
1 (9%)


Имаме 6 човека, които смятат че ще е нещо хубаво. 6/11 е добро. Малко повече от половината са позитивно настроени за датата. А дали наистина ще е така ?

Преди известно време изписах една камара мисли по темата.
Ето линка към нея: http://sisithebest.blog.bg/hobi/2009/04/02/2012-katastrofa.316906

И малка част от постинга:
"
2012... Защо точно 2012... а не 2013 ?! Не звучи ли по-мистично някак.. може би е точно 2012, защото тогава трябва да е, не е някакъв грозен PR... датата не е избрана от някоя врачка, а от хора, цели народи, живели преди нас... преди нашия вид общество. Те са били хора, които са се занимавали най-вече с опознаване на света и те самите... според мен това е по-удачен вариант на живеене.. да разбереш какво си ти, къде си и какво можеш да правиш... безграничност, безграничност в мисленето и действията...
"

Днес пускам и новата анкета... надявам се да има още по-голям отзив :)

четвъртък, 23 април 2009 г.

Резултат от малкото въпросче! :)

Много интересно се получи. Жалко, че не гласуваха много хора, но с времето се надявам да провокирам по-голям интерес :) Малко след като пусна този постинг ще пусна и новия въпрос/анкета. И така.

Резултати: Кой спътник носи името на континент?

Азия
0 (0%)
Европа
8 (88%)
Антарктида
1 (11%)
Африка
0 (0%)
Австралия
0 (0%)
Америка
0 (0%)

Бих казала, че резултата много ме радва. Все пак хората, които са посетили блога ми явно разбират малко или много от астрономия :) Което само може да ме прави много доволна!

Та верният отговор наистина е Европа. Европа е четвъртия по големина естествен спътник на Юпитер. Тя не е много голяма, имайки в предвид и големия си собственик. Открита е от Галилео Галилей и Симон Мариус на 7 януари 1610г, но до средата на 20ти век е носела името Юпитер 2... или спътника на Юпитер.

Макар очевидната прилика на името на спътника с континента, името му не идва от там. Европа идва от една от любовниците на древногръцкия бог Зевс и е предложено от Мариус.


Кое е интересното при Европа?

Гледайки спътника, той малко напомня Венера, но няма нищо общо. Съставен е изключително и почти само от силикатни скали. Повърхността му е сравнително ниска. Има само три вулкана и височината на хълмовете на спътника много рядко надвишава 300 метра. Спътника е сравнително млад, на около 30млн. години.
На Европа е много студено, което прави леда по повърхността много твърд. Счита се, че ледната обвивка е около 100км и от долу е възможно да има течен, дори и солен, океан. За жалост все още нямаме толкова добри уреди, с които да отидем и да пробием този лед, за да проверим. Ядрото на Европа най-вероятно е малко и метално.

Най-голямата забележимост на повърхността са тъмните линейни черти, простиращи се по цялата дължина на спътника. За тези черти се счита, че са пукнатини в ледената кора, която плава върху течния океан намиращ се отдолу. При наблюдения от апарата Галилео беше установено, че замръзналите плочи от лед се преместват една спрямо друга по дължината на пукнатитните. Типичната пукнатина е около 20 km широка и е набраздена надлъжно и в центъра ѝ се намира по-лек материал за който се счита, че е криовулканични изригвания на вода.


Атмосферата на Европа е тънка, но пък съставена от кислород. Кислорода се образува не от биологична активност, а от разграждането на водните молекули.

Това, което провокира много учени, фантасти и автори е точно водата. Няма друг обект от Слънчевата система, който да има такова голямо наличие на вода.

На скоро бяха открити и микроорганизми в Антарктида (от където и мисля се е получил единия глас горе в резултатите), които са много нетипични за Земята. Те не дишат кислород, както всяко земно същество. Те живеят чрез така нареченото "желязно дишане" или "сулфатно дишане". Не се възползват от сероводородни съединения, а ги използват само за катализатори. Те превръщат желязо в енаргия и така оцеляват!

Открити са 400м под леда на Антарктида и тяхното местообитание изключително много напомня условията на Европа. Дали ако почоплим малко под дебелата кора на спътника на Юпитер няма да намерим ако не развити организми, то поне подобни микроорганизми ? Напълно е възможно.

Ако под дебелия слой лед има течен океан, то то е напълно възможно той да е солен. Пример за това са някои от езерата на Земята, където водата не замръзва дори и под дебел слой лед и при -10 градуса по Целзий именно заради факта, че са солени.

Но как биха фотосинтезирали или просто оцелявали такива микроорганизми в дълбокия мрак?
При отсъствието на слънчева светлина, необходима за фотосинтеза, както и на каквито и да е хранителни вещества от средата на обитание, организмите биха си доставяли необходимата енергия като възстановяват разтворените сулфати до сулфити, а после ги окисляват с железни йони. Този метаболитен цикъл е уникален и няма аналог в други земни екосистеми освен скоро откритата в Антарктида.

Но тези микроорганизми съвсем не са единствените на нашата планета, оцеляващи при крайно неблагоприятни и на пръв поглед невъзможни условия. Миналия месец бе съобщено, че на върха на високия на 6000м. вулкан Сокомпа, на границата между Аржентина и Чили, е намерена екосистема, непозната досега на учените. Условията на върха на спящия Сокомпа са сходни с тези на повърхността на планетата Марс...

Ако и сега Марс не е станал вече много интересен за вас, просто не знам... прочетете предния ми постинг за тази също толкова уникална планета.


Весел ден и не преставайте да мечтаете и да развивате въображението и сетивата си!