Има ли задгробен живот?

След приключилата анкета останах доста доволна. Гласуването по едно време малко се закучи и почти свички резултати бяха равни, но днес имаме "победител".

да	12 (50%)
не	4 (16%)
може би	6 (25%)
друго	2 (8%)

Гласували: 24

И така с радост искам да заявя, че много хора споделят и моето мнение. Задгробния живот е много тънък момент. Място където се преплитат едновременно желания, мисли, религия... Много бих искала да разбера тези двама души, които са избрали последния вариант, какво искат да кажат всъщност. Ако може да оставят коментар...
Та за хората задгробния живот е едно продължение на реалността. Но ако го има наистина, то тогава и той е един вид реалност. Разликата е, че никога не можем да се върнем от него... или дали е така? Дали всъщност задгробния живот не се преплита с прераждането. Ако една душа е вечна, то тя се преражда. Ако има задгробен живот, то тази душа, попаднала там, няма да се прероди. Значи ли това, че задгробния живот се явява един вид спирка между двете .. чистилище ? Можем наистина само да предполагаме, защото за разлика от много други неща, това не може да бъде изучено... поне за сега. Не за друго, но за да отидеш там, тряба да си умрял, а това не е вариант за учените :) а и за всички.

А няма никой, който да си спомня за това място.



Или дали е така ?
Новороденото е най-близкия контакт с времето, когато душата на човек не е в тялото му. Ако то можеше да говори е възможно да ни разкаже за тогава. Проблема е, че то забравя много бързо след раждането своя предишен живот. Това значи ли, че въздухът, защото това е катализатора на детето да заживее, убива спомените? Защо забравяме? Кое ни кара да забравяме... Всички са се заели да изследват какво ли не и къде ли не.. но често се забравя простичкото нещо, което е постоянно около нас... ако няма въздух - няма живот. Въздухът често ни представя интересни картини. Движението на пушък е почти магическо...

Дали наистина се вижда бяла светлина, в края на тунела или това е поредната пропаганда от страна на филмите.. на Холивуд. Дори и да съществува едва ли ви чакат фанфари и други... най-много да ви заведът в една стая (чакалня) и да ви разпределят в различни стаи от някакъв хотел... докато не ви изгонят да се родите отново... Случващото се, особено в днешния свят, е толкова сиво и еднообразно, така, че съжалявам, но защо и тогава да не е така... всяко нещо е както човек си го представя. Ако искате да има фанфари, крилца и ореолче... вярвайте го! Вярата и мечтите са нещата, които никой няма да може да ви отнеме. Така, че мечтайте... а знаете ли, може да греша и да има и бели гълъби даже ;)

Макар и да не са твърди доказателства, все пак има хора, които свидетелстват за съществуването на такъв живот. Това са ясновидците и екстрасенсите, но най-вече един стар народ. Да, говоря за Египет.

За древните египтяни задгробния живот е широко разпространена идея. Те вярват в него, както и в прераждането. Строяли са пирамиди и са оставяли нужни вещи за задгробния живот, както и инструкции какво ще се случи с душата по пътя й към царството на смъртта. Египтяните са смятали, че за да може да тръгне душата по пътя към това продължение, то трябва физическото тяло да бъде бласамирано. Това е един особен и много сложен и бавен процес. Той е продължавал около 70 дни. Най-напред чрез остър инструмент през носа бил изваждан главният мозък. След това през разрез на корема били изваждани всички вътрешни органи, освен сърцето. Разрезът бил запушван с ленено платно, и тялото било потапяно за около 40 дни в разтвор на вар, за да се изсуши - мумифицира. След това то било увивано с ленени превръзки.

Върху лицето била поставяна маска, представляваща реалистичен портрет на починалия. Балсамирането, като процес за запазване на тялото и на Ка и Ба душите е измислено в Древен Египет по време на четвъртата фараонска династия. Жреците на Анубис ръководят процеса под зоркия поглед на самото божество. Всички меки тъкани, мозъка и по-голямата част от вътрешните органи се изваждат. Кухините се почистват и цялото тяло се покрива с натриев карбонат. Червата, дробовете, черния дроб и стомаха се запазват отделно, закриляни от четирите сина на бог Хор: Дуамутеф (стомах), Кебсенуеф (черва), Хапи (бели дробове), и Имсети (черен дроб). После тялото се намазва отвън и отвътре със смола, за да се консервира, след което се опакова в ленени бинтове.

Душата Ка може да се върне в тялото само ако то е добре запазено. Повреденото тяло не може да бъде разпознато от душата и това намалява възможността за вечен живот. Страха от това кара египтяните да полагат особено внимание и старание при процеса на мумифициране и самото погребение. Тази 'втора смърт' може да се използва, за да се отмъсти на някого след смъртта му, като се унищожи мумията му.

Мумифицирани са и много животни, за които често се смята, че са били домашни любимци. Други египтолози твърдят, че това са божествени превъплащения.

А дали наистина Египетските фараони живеят вечно... Дали Амон-Ра е все още горе и ни наблюдава...

Подобни вярвания съществуват и при други народи.

Индианците мая киче полагат мъртавците по гръб, за да може душата им да излезе безпрепятствено през устата и бог да я изтегли в отвъдния свят. Подобно на божествената същност, душата е изобразявана като лента или въже. За канадските индианци наскапи душата е пламъче, сянка или искра, което излиза през устата. За делалуерите душата се намира в сърцето и я назовават изображение и видим феномен, който няма телесна материя.

Има теории, че душата тежи 21 грама, понеже хора са претегляни преди и след смъртта си и при второто претегляне са тежали 21 грама по-малко.

Освен всички тези вярвания имаме Клеопатра, която се смята, че е искала да преживее смъртта и е пиела алхимичен коктейл... за жалост тя - единствения човек, който може би е пиел правилното нещо, се е самоубил малко след началото на терапията. Има случай и на китайски император и неговия придворен алхимик, който приготвял в течение на една година „еликсир на безсмъртието.“ Месец след приемането му императорът се споминава...

Дали рецептата го е убила или наистина е станал безсмъртен, преминавайки в задгробния живот...

Но да оставим на страна мистиката.

Нека погледнем по-научни теми. Например клиничната смърт. Наред с всички близки срещи със смъртта, това е момента, в който човек или душата му, се опитва да премине нататък... В този момент човекът се докосва до "продължението". Има хора, които са се събуждали от клинична смърт и разказват удивителни неща... Най-основнит неща са:

• чувство, че човека е извън физическото си тялото
• понякога възприемайки го от външна гледна точка
• чувство на преминаване през тъмнина или тунел
• силни емоции
• повишени възприятия
• изживяване на велика светлина или тъмнина
• навлизане в духовната среда, което може да включва ясни запомнящи се пейзажи
• среща с починали хора, духовни същества и/или религиозни личности
• знание за същността на вселената
• преглед на живота
• чувство на единство и взаимовръзка
• граница, от която няма връщане
• чувство, че има знание за бъдещето
• съвети относно целта на живота

• Никои две преживявания близки до смъртта не са еднакви и нито една характеристика не се намира във всяко преживяване, близко до смъртта.

• Най-честия доклад за такова преживяване включва силно чувство на мир, радост и обич, често среща със безусловно обичаща светлина.

• Мъчителни преживявания понякога са докладвани, включващи същите елементи, но със противоположните емоционални състояния - огромен страх, изолация, не съществуване, объркване, мъка и вина.

Интересно, нали? А дали това не са ли халюцинация?
Не. Халюцинациите са нелогични, краткотрайни, странни и/или изопачени, докато повечето преживявания са логични, системни, ясни и разбираеми. Хората обикновено забравят техните халюцинации, докато тези преживявания остават живи за десетилетия. Освен това те често водят до дълбоки и трайни промени на личността, отношенията, вярите и ценностите, докато това никога не се наблюдава при халюцинациите. Хората обикновено гледат на халюцинациите като нереални, фантазии, докато хората често описват техните преживявания като "по-реални от реалното". Отделно хора, които са имали и халюцинации и такива преживявания казват, че те са доста различни неща.

Но дали можем да им вярваме ?
Възкръсването от света на мъртвите е хилядолетна мечта на човечеството. Иисус възкресил Лазар и сам възкръснал. Орфей получил разрешение да отведе любимата си жена Евридика от Царството на мъртвите. Виктор Франкенщайн съживил чудовище, създадено от части от телата на покойници. Всичко това казва, че душата през това време е била някъде!



В продължение на много векове хората са наблюдавали случаи на завръщане към живота на този, който току-що е умрял.

Подобни усещания при клинична смърт понякога изпитват и деца, които са твърде млади, за да имат предварително формирани представи за задгробния живот. Професор Брус Грейсън от Медицинския център при Вирджинския университет и група учени под ръководството на Пим ван Помел от холандската болница Рейнстат провели редица статистически изследвания на стотици пациенти, преживели клинична смърт. Изяснило се, че „околосмъртните впечатления" не са свързани с религиозността, страха от смъртта, етническата принадлежност, пола, социалното положение, медицинските показатели, продължителността на клиничната смърт и умствените способности.

Излиза, че клиничната смърт съвсем не е смърт, а едно от състоянията на организма, не по-малко интересно, отколкото съня, смеха или общата наркоза. За учените това е най-адекватният модел на процеса на умиране. Независимо от причините за смъртта, спирането на сърцето е една от последните стъпки по пътя към отвъдния свят. Учените се надяват, че изучаването на клиничната смърт ще им позволи да се доближат до разбирането на това какво представлява съзнанието и как то е свързано с конкретните физиологически процеси в мозъка. А от там и какво се случва след смъртта с душата на човека...