Как се "изгаря" модел ?

Спомняте ли си за Франсиско де Гоя ?

Франсиско Хосе де Гоя и Лусиентес (на испански: Francisco José de Goya y Lucientes) (30 март 1746 – 16 април 1828) е испански художник. Бил е дворцов художник на Испанската корона. Смята се едновременно за последния от старите майстори и първия от модерните.

Гоя рисувал испанското кралско семейство, включително Карлос IV Испански и Фердинанд VII. Две от най-известните му картини са Голата Маха (La Maja desnuda) и Облечената Маха (La Maja vestida).

Кое всъщност е най-загадъчното при този художник... три години след като нарисува Херцогиня Алба, тя умира. Славела се е с отлично здраве, а малко след като са завършени портретите започва да чувства неразположение. Разболява се и умира. Същата съдба сполетява любимите хора и на други художници, малко след като са били нарисувани.
Тази участ сполетява велики художници като Рембранд, чиято съпруга умира на едва 30 годишна възраст. Той е имал четири деца, които също е рисувал. Три от тях умират още като бебета, а четвъртото умира на 24 години.

Много хора не искат да позират. Смята се, че художникът навлиза в биополето на човека отсреща. Макар да не е доказана никаква връзка между двойникът на платното и позиращия е факт, че такава участ продължава да преследва художниците.
Портретът е биоенергоинформационният фантом на човека.
Даден художник може да влияе на полето на позиращия.
Случаят с вицепрезидентът на Руската художествена академия, Едуард Бодрицки, също е доста интересен. Той рисува двоен портрет на Владимир Висоцки и на Александър Пушкин, две седмици преди смърта на Висоцки. Интересното е, че слага дрехите на умрелия класик върху Висоцки, а Пушкин е изобразен с джинси и лицето му е леко размазано... според художникът и негови колеги, по този начин е предал енергетиката на умрелия Пушкин върху Висоцки и така е ускорил неговия край. Същия художник рисува руски банкер, в отлично здраве, празнуващ 50-годишнината си. Два месеца след това той умира... съвпадение ?

Рисувайки лицето, художниците, без да разберът, могат да видят признаци на сериозна болест и дори да предвидят деня на смъртта на модела си. Какъв е извода ? Към позирането трябва да се отнасяме внимателно. Колкото до професионалните модели, то, съдейки по всичко, те просто не допускат художника в душата си. :)

За да не откажа много хора да застават пред майстора с четката, ще споделя, че преди две години самата аз се престраших да ми бъде направен портрет... макар и само черно-бял и само на лицето.
Случвало се е и всъщност даден художник да предава положителни енергии, вместо да "изгаря" модела си.
Такъв е случая с 18-годишната Елена Дяконова. В началото на XX век, тя била болна от туберколоза. По това време лекарите не са можели да направят много за нея. Тя се запознава с млад поет, който я рисува непрестанно. Малко след това болестта й започва да се разнася. След това се запознава с друг художник - сюрреалист. Той също рисува почти постоянно момичето. Момичето започнало да се оправя, за голямото учудване на лекарите, които смятали, че тя отдавна е трябвало да умре. На 40 годишна възраст се омъжва за Салвадор Дали, който я рисува почти всеки ден, като млада, без бръчки и посивели коси. Елена доживява до 80 годишна възраст.

В своите изследвания учените открили, че се случвало модели да повишават биопотенциалите на мозъка си по време на позиране. Възможно е някои от художниците да отдават енергията си на модела, смятат експертите.

И все пак, на изложбите отиват много хора, ходят и в ателиетата на майсторите. А всеки талант има много недоброжелатели. Върху кого се пренася цялата злоба? Разбира се, върху портретите на тези, в които художникът влага цялата си любов. И колкото е по-талантлив портретът, толкова е по-раним оригиналът...

Облечената Маха

Голата Маха